О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София,05.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 30 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 2693/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Р. Г. Д. от с. К. община С. е поискала да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 07.04.2008г по гр.д. № 17/2008г с което е оставено в сила решението на Самоковския районен съд от 29.11.2007г по гр.д. № 272/2007г. С това решение районният съд отхвърлил исковете й,предявени на правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ срещу Общинската служба по земеделие и гори гр. С. и срещу Община гр. С. за правата й като наследник на К. И. Д. да иска възстановяване собствеността върху градина от 1 063 кв.м. в м.”З” в землището на село К..
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд,касаторката е посочила разпоредбата на чл.280 ал.1т.1 и т.2 ГПК- „обжалваното решение е в противоречие на съществуващата практика на Върховния съд,а материално правният предмет на делото е решаван противоречиво от съдилищата”.
Върховният касационен съд след проверка изложението на основанията за допустимост на касационната жалба,прие следното:
Процесуалният представител на Р. Г. Д. адвокат Л. Д. е посочила две основания на които би могло да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд- по чл.280 ал.1 т.1 и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Едното има предвид с решението да е бил разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд съществен материално правен или процесуално правен въпрос, а второто- тези въпроси да се решавани противоречиво от съдилищата в страната.-т.е. по първото основание се цели уеднаквяване практиката с тази на Върховния касационен съд,По второто основание- да се уеднакви практиката на съдилищата в страната.
За тази цел, обаче,страната-жалбоподател е длъжна да посочи противоречивата практика – както практика на Върховния касационен съд, така и решения по същите въпроси-в случая по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ-на други по-ниски по степен, съдилища в страната.
В изложението към касационната жалба не се съдържат данни за конкретни решения в обратен смисъл на това, което е постановил Софийския окръжен съд. Посочено е най-общо че въззивното решение подлежало на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Следователно, след като не са били доказани касационните основания, искането следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 07.08.2008г по гр.д. № 17/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: