О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 197
София, 13.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4735/2008 год. по описа на ІV г. о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Д. Д. срещу решение № 110 от 10.07.2008 по гр. д. № 2930/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 13947/02 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни искове за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “уволнение , за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Развит е довод, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация А. “М” намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора на наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение е постановено след като делото е върнато от ВКС на въззивния съд за ново разглеждане. Съдът е отхвърли иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” като е приел за установено, че касаторът при изпълнение на длъжността: “старши експерт в отдел “В” към дирекция “Т” в Централно митническо управление на А. М. , гр. С. е подписал решения за приспадане на количества от тарифната квота по ОЕАД № 5* от 11.03.2002 г. и ОЕАД № 5102/4-2841 от 11.03.2002 г. без да притежава необходимите правомощия за това и без да регистрира тези декларации в дневника за квоти и в локалната информационна система на Дирекция “Т”, съгласно установените изисквания. В резултат на това е дадено неправомерно разрешение за ползване на автономна тарифна квота с намалена ставка. С извършеното е допринесъл за пропускане на ползи за бюджета в размер на 53990 лв., от които 44932 лв. мита и 9058 лв. данък добавена стойност (ДДС).
Материалноправният въпрос решен с постановеното решение е дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. Разрешаването на този въпрос е предпоставено от спецификата на извършваната от служителя дейност и с оглед на това последиците от извършеното нарушение за работодателя. В случая с неотразяването на количествата стоки, за които касаторът е разрешил ползването на преференциална тарифа за обмитяване при вноса им, е създал предпоставка друга стока със същото количество, да получи същата преференция, въпреки че лимитът вече е изчерпан. С това се препятства възможността на държавата да реализира приход от събиране на мита и ДДС. Значимостта на нарушението е преценено с оглед размера на митата и ДДС, които ще се пропусне да се начислят върху стоки от същия вид, както и с това, че отразяването на дадените разрешения е следвало да стане най-късно в едноседмичен срок от издаването им, но и в този срок това не е било направено от касатора.
Разрешеният материалноправен въпрос е съществен, защото е от значение за изхода на правния спор, но не е от значение за точното прилагане на закона.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
В случая материалноправният въпрос относно значимостта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и съответстващото му дисциплинарно наказание е решен при правилно прилагане на материалния и не съдържа специфики, които биха обогатили практиката по прилагането на закона.
Въз основа на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 10.07.2008 по гр. д. № 2930/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.