ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
София, 17,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1059 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. и Г. И. от София против решение от 17.06.2009 г. по гр.д. № 2107/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1753/2007 г. на СГС в частта, с която предявените от касаторите против ЗАД Б. АД искове по чл.407-отм. ТЗ за обезщетение за неимуществени вреди над размери от уважените по 7 000 лв. до размери на предявените по 25 000 лв., ведно със законните лихви, са отхвърлени, като неоснователни.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по: 1. Материалноправни въпроси свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди и определяне 50% съпричиняване на загиналия, без да бъде обоснован този извод и в нарушение на чл.51,ал.2 и чл.52 ЗЗД., 2. Процесуалноправен въпрос свързан с това доколко присъдите и решенията на наказателните съдилища са задължителни за гражданските. В решението си САС се бил съобразил и обсъждал единствено размера на присъдените неимуществени вреди от наказателния съд, “без да бъдат разгледани и обсъдени по размер и основание предявените граждански искове, без да бъдат обсъдени в своята съвкупност приетите по делото доказателства-чл.222 ГПК-отм.”.
По тези въпроси били налице основанията по чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3, предложение първо ГПК. Представено е Р № 86/28.11.84 г. по н.д. № 77/84 г. ОСНК, че размерът на неимуществените вреди и съпричиняването на вредите от пострадалия се определят по справедливост, като размерът на първите “се определя не от възрастта на низходящите, а от тяхната привързаност към починалия”. Представено е и Р от 10.05.2002 г. по гр.д. № 2920/2001 г. на СГС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-търговска и/или гражданска колегия. Касаторите не са посочили такава практика.
За да е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Представеното решение на СГС възпроизвежда разпоредбата на чл.222 ГПК-отм., който е репродуциран в чл.300 ГПК.
Касаторите не правят разграничението между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Доводите за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания по чл.281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК и затова са неотносими в производството по чл.288 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът, че не били разгледани предявените в настоящето гражданско производство искове за неимуществени вреди, след като въззивният съд е изложил подробни мотиви относно действителния размер на моралните вреди, за да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Съгласно ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които в случая са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3, предл.първо ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно общо основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.06.2009 г. по гр.д. № 2107/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: