О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 15.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.03.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 434 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Л” Е. , гр. В. против въззивно решение № 106 от 06.02.2008 год., постановено по в.т.д. № 1951/2007 год., с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 17.07.2007 год. по гр.д. № 2473/2006 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора против „Б” Е. частичен иск, основан на чл.93, ал.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като връщане на дадения задатък в двоен размер по развален предварителен договор между страните от 16.05.2005 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.20а, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./, основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е обоснована бланкетно. Единственото твърдение е, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществените материалноправни въпроси, касаещи реда и начина за прекратяване на процесния двустранен договор, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допустимостта и основателността и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността и, искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на ВОС се явява неоснователно, поради следното:
В депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, след изрично дадените му от въззивния съд указания по реда на чл.285, ал.1 ГПК, касаторът не е посочил конкретният съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Същият, така както е формулиран – за реда и начина на прекратяване на процесния предварителен договор, освен, че е твърде общ, не притежава и правната характеристика на „съществен” по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
За да отхвърли исковата претенция на „Л” Е. , гр. В., основана на чл.93 ЗЗД, въззивният съд е счел, че сключеният между страните на 16.05.2005 год. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Галата, м. „З” е бил прекратен, поради заявен от купувача отказ, обективарн в декларация от 19.05.2005 год., изходяща от Д. Л. , последният действащ в качеството му на представляващ „Л” Е. и едноличен собственик на капитала. Счетено е, че доколкото авторството на документа не оспорено в хода на делото и под съдържанието на текста, в изготвения български и английски вариант на същия стои подписът на лицето, представляващо ЮЛ- купувач, то възражението за недействителност на волеизявлението, поради липса на валидно формирана воля е неоснователно.
При обосноваване на този си правен извод решаващият съд се е позовал на процесуалното правило на чл.154, ал.3 ГПК / отм./ и въведеното с него разпределение на доказателствената тежест в разглежданата хипотеза.
Същевременно, за да отрече, че сключеният между страните договор е могъл да бъде успешно прекратен само по взаимно съгласие на страните, изключващо наличието на правна възможност за едностранно преустановяване на договорната връзка помежду им, чрез отказ, въззивният съд, се е позовал на договорната клауза на р.ІІІ, т.3.2, като е тълкувал отразената в нея воля на съконтрахентите по правилото на чл.20 ЗЗД.
Следователно не въпросът за реда и начина на прекратяване на процесния предварителен договор е обусловил крайните решаващи изводи на въззивния съд, а този за изправността на купувача, с оглед изпълнение на поето от него задължение за сключване на окончателна продажба.
Що се отнася до визираната неправилността на съдържащото се в обжалваното решение разрешение на същия и несъгласието на касатора с даденото от ВОС тълкуване на конкретната договорна клауза, то последното е неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване, поради което, като правно ирелевантно не следва да се разглежда в настоящето производство по чл.288 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Становището на касатора, че посоченият от него съществен материалноправен въпрос, разрешен от ВОС е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е произволно, без каквато и да било аргументация в тази насока, поради което при въведената факултативност на касационното обжалване, за настоящата инстанция липсва процесуална възможност да бъде обсъждано соченото основание, приложимо само тогава, когато било правната норма, на която съдът се е позовал е неясна, непълна и е необходимо по тълкувателен път да бъде изяснявано съдържанието, било, когато се налага да се изостави дадено вече тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, респ. липсва съдебна практика или съществуващата е противоречива.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване отсъстват и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 06.02.2008 год., постановено по в.т.д. № 1951/2007 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: