1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198-А
гр. София,17.04. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 789 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. Р., чрез пълномощника й адв. Д. В., срещу решение № 360/06.01.2010 г., по гр.д. № 3674/2008 г. по описа на СГС, „II-г” с-в, с което е оставено в сила решение от 18.06.2008 г., постановено по гр.д. № 19968/2006 г., по описа на СРС, II ГК, 77 с-в.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение, поради незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – С. С. К., Н. Д. Р., Л. И. С. и Й. И. Б. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място, касаторката излага твърдения за нищожност на съдебния акт, поради подписването му от съдия, който към момента на изготвянето му вече не е бил член на същия състав, поради преминаването му на работа в друг, по-висок по ранг съд.
С ТР № 1/2011 г., от 10.02.2012 г., на ОСГТК, ВКС бе изрично прието, че съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно.
За автентифицирането на решението е достатъчно то да бъде подписано от двама съдии, без значение дали гласовете им са формирали мнозинството или един от тях е на особено мнение (чл. 236 ал.3, изр.2-ро ГПК, съответно чл. 189 ал. 3 ГПК (отм.). Ето защо, дори и в случаите, когато съдебното решение е подписано от съдия, който не е имал право да го подпише, поради преминаването му на работа в друг, по-висок по степен съд, същото не е нишожно, тъй като е подписано от останалите двама съдии, които са взели участие в последното по делото съдебно заседание и в тайното съвещание по неговото постановяване. Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение на СГС е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
На второ място, по отношение на останалата част от изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а в него са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360/06.01.2010 г., по гр.д. № 3674/2008 г. по описа на СГС, „II-г” с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: