О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
[населено място] ,01,04,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2520/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по чл.274 ал.2 ГПК, по частна жалба на [фирма] против определение от 29.05.2014 год. по гр.д.№ 65 / 2014 год. на Ямболски окръжен съд,с което,в производство по чл.248 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на С. Р. С. разноски за въззивна инстанция,в размер на 850 лева.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с довода,че за ищеца са неоправдани допълнителни разходи за защита, предвид участието на третото лице – помагач [фирма], извън търпимите за осъществяване срещу ответниците разходи,доколкото предмета на защитата спрямо всяка от ответните страни е еднаква по съдържание.В тази връзка акцентира на съдържащата се в рамките на въззивната жалба,кратка защита и по допустимостта на конституирането на третото лице – помагач.Намира, че изготвянето и прилагането на сключен от ищеца отделен договор за правна помощ и заплатено съгласно същия адвокатско възнаграждение, конкретно за защита спрямо третото лице – помагач, е неправилно. Жалбоподателят оспорва размера на присъдените разходи, като счита, че е следвало да бъдат разпределени между него и ответниците.
Ответната страна – С. Р. С. – оспорва частната жалба,като намира , че правилно въззивният съд е приложил чл. 78 ал.1 ГПК, както и че следва да се съобрази отделно договорено за осъществяване защита срещу главните ответни страни,адвокатско възнаграждение – по подадената от същата страна въззивна жалба, останало невъзмездено, предвид неуважаването й .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе настоящият съд съобрази следното:
С въззивното решение, предвид неуважаването на въззивните жалби – на ищеца С. С. и на третото лице – помагач на ответниците [фирма],съдът не е присъдил разноски.С атакуваното определение съдът е съобразил,че за осъществяване процесуална защита срещу жалбата на [фирма] , ищецът е сключил отделен договор за правна помощ с упълномощения свой процесуален представител,осъществяващ и защитата му спрямо главните ответни страни – адв. Д., при договорено и доказано заплатено адвокатско възнаграждение от 850 лева.Съдът е приел молбата на ищеца по чл.248 ГПК основателна, съгласно чл.78 ал.10 ГПК, според която разпоредба третото лице – помагач дължи разноските, резултат от процесуалните му действия.
Настоящият състав намира постановеното определение за правилно. Липсва законово основание да бъде отказано възмездяване на действително договорени и понесени от страната разноски, обусловени от защита срещу процесуални действия на противна страна, какъвто е настоящият случай.Въззивното производство не е образувано по жалба на ответниците,поради което и осъществяваната от С. С. защита във въззивна инстанция, частично идентична по предмет със защитата която би осъществявал спрямо ответниците,е срещу въззивната жалба на третото лице – помагач, както и по собствената му въззивна жалба,за която има договорено и съответно невъзмездено, поради неуважаването й, адвокатско възнаграждение – по договор № 41912 / 04.02.2013 год..Само по тази въззивна жалба,ако би била уважена, ответните главни страни биха отговаряли за разноски, независимо че в процеса правният им интерес ги поставя на една и съща страна с третото лице – помагач, тъй като обуславящо е от кого изхожда процесуалното действие,срещу което страната осъществява защитата си,а не становището на останалите страни в процеса спрямо същото,независимо че биха се възползвали от евентуалния му позитивен резултат.Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност с оглед обема и сложността на осъществяваната защита , съгласно чл.78 ал.5 ГПК.Поради това и доводи относно съдържанието й, съпоставяно спрямо съдържанието на осъществяваната от ищеца защита срещу ответниците,частично съвпадащо,в случая не подлежат на разглеждане.Предвид правилно приложение на чл.78 ал.10 ГПК въззивното определение следва да бъде потвърдено .
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] против определение от 29.05.2014 год. по гр.д.№ 65 / 2014 год. на Ямболски окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на С. Р. С. понесени за настоящото частно съдебно производство разноски, в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :