1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
С., 12.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори август, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 1861 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 11.07.2013 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК на В. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., за изменение на определение № 793 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1861/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Излага, че такива са направени за касационното производство, но по вина на служителката на администриращия съд към отговора на касационната жалба не са приложени адвокатското пълномощно и списъкът по чл. 80 ГПК, а погрешка са върнати на молителя. Искането е за присъждане на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по молбата Агенция „Митници”, [населено място], чрез процесуалния си представител Д. Е., в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като разгледа молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1861/2013 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е образувано по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място], против въззивно решение № 6645 от 15.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 6315/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав. С определение № 793 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1861/2013 г. по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, не е допуснал до разглеждане касационната жалба като по въпроса за разноските, поискани от пълномощника на ответника по жалбата е приел, че такива не следва да се присъдят за касационното производство, тъй като липсват данни да са направени – с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представено нито адвокатско пълномощно, нито списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК признава право на всяка от страните в процеса да поиска изменение или допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Правото да се иска допълване или изменение на решението възниква тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, въпреки своевременното и надлежно заявено от страната искане за присъждането им и представяне на съответните документи, или когато съдът е присъдил разноски, но е изчислил неправилно техния размер, като във втората хипотеза упражняването на правото по чл. 248 ГПК е обусловено от изпълнение на задължението по чл. 80, изр. 1 ГПК за представяне списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а в производството по чл. 288 ГПК – най-късно с касационната жалба, респ. с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК. В конкретния случай не е налице нито една от тези хипотези. Пълномощникът на молителя с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е поискал присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно, но не са приложени документи, удостоверяващи направените разноски – в случая адвокатско пълномощно за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и съдът с определението по чл. 288 ГПК не ги е присъдил. В случая възражението, че писмените документи вместо с отговора на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК да се изпратят на ВКС, по грешка на служителката на администриращия касационната жалба съд са върнати обратно на ответника по касация – молител в настоящото производство, е неоснователно и без значение в настоящото производство, още повече, че след като са се намирали в молителя, той е могъл своевременно да ги представи в касационното производство и те да бъдат съобразени от касационния съд при постановяване на определението по чл. 288 ГПК. В този по-късен момент тези доказателства, приложени към молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК като представени несвоевременно, не могат да бъдат съобразявани. В случая процесуалното бездействие на молителя до приключване на касационното производство по чл. 288 ГПК не може да бъде толерирано от съда, поради което молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 11.07.2013 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК на В. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., за изменение на определение № 793 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1861/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по чл. 288 ГПК, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: