О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 13.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 888 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Й. Ц. срещу решение № 293/08.07.2011 г. на Великотърновски окръжен съд /ВТОС/ по в.гр.д. № 695/2011 г. в частта, с която ВТОС е потвърдил първоинстанционното решение, отхвърлящо установителния иск на касатора срещу [фирма] и [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Горнооряховски районен съд /Г./ е предявен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма], М. Т. М. и [фирма]. Ищецът иска да се приеме за установено съществуване на негово вземане, дължимо при условие на солидарност от тримата ответници по заповед за изпълнение на парично задължение от 06.08.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 1749/2009 г. на Г., а именно: 20000 лв. – главница по запис на заповед от 23.04.2010 г., със законна лихва за посочен период и направени разноски в размер на 802 лв. Г. е отхвърлил исковете. ВТОС е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, отхвърляща иска срещу М. Т. М., поради липса на възражение от негова страна срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и влизането в сила на същата заповед. Отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено по отношение на останалите ответници. ВТОС е приел, че ищецът е имал правоотношения и задължение към [фирма] по издадена фактура за предоставено гориво, която е и частично погасена. Прието е, че не е установено встъпване в дълг по това задължение по чл.101 ЗЗД, доколкото не е представен договор, който в случая касае дълг на стойност над 500 лв. и съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК следва да се сключи в писмена форма. При липса на такъв договор ВТОС не е приел встъпване на [фирма] в дълга на [фирма]. Поради неоснователност на иска срещу първия ответник, издател на записа на заповед, искът е отхвърлен като неоснователен и срещу втория ответник – [фирма], авалист по записа на заповед. Като неоснователен е приет довода, че вторият ответник е правоприемник на [фирма], доколкото не са представени доказателства за този факт, който дори да се приеме, че е налице, е неотносим към спора, тъй като претенцията на ищеца против [фирма] по настоящото дело е на основание, различно от това по приложеното гр.д. № 2086/2009 г. по иск на [фирма] срещу [фирма].
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса:
1. „Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, с което едно лице е поело задължение да заплати на кредитора определена сума и направеното от кредитора признание, че чрез записа на заповед издателят е встъпил в дълга на друг негов длъжник, представляват ли надлежно доказателство за наличие на съглашение между кредитора и третото лице по смисъла на чл.101 ЗЗД или е необходимо сключване на нарочен писмен договор?” Така формулираният въпрос е фактологично обусловен и разрешението му е свързано с установената и приета от въззивния съд фактическа обстановка, която е различна от сочената във въпроса, включително и относно признанието, каквото по делото няма в този вид. Ето защо, така формулираният въпрос не е обуславящ правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По отношение разрешението на този въпрос се твърди наличието на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без изложени конкретни съображения, както изискват разясненията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Бланкетното посочване на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
2. „Когато ищецът се позовава на обстоятелства, вписани в търговския регистър по отношение на търговци – в случая ответника по делото и трето лице – негов праводател, чиито идентификационни кодове /ЕИК/ са посочени, длъжен ли е съдът да провери служебно твърдените факти или ищецът следва да представи доказателства за правоприемството?” Разрешението на този въпрос е свързано със спора, но не само този въпрос единствено е обусловил изхода му, доколкото са изложени съображения, че и да е налице правоприемството, то е неотносимо към спора, тъй като претенцията на ищеца против [фирма] по настоящото дело е на основание, различно от това по приложеното гр.д. № 2086/2009 г., което е по иск на [фирма] срещу [фирма].
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТОС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293/08.07.2011 г. на Великотърновски окръжен съд по в.гр.д. № 695/2011 г. в частта, с която Великотърновски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховски районен съд, отхвърлящо установителен иск на [фирма] срещу [фирма] и [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.