3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
С., 18.03. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1359 описа за 2013 год. За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.2 във вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ М. П. АД- Опростена форма” Акционерно дружество –опростена форма, учредено съгласно френското законодателство срещу Определение № 15 от 08.01.2013г. на Апелативен съд В. по в.гр.д.№ 322/2012г.
С обжалваното определение на основание чл.248 ГПК, апелативният съд е изменил Решение № 175 от 19.10.2012г. постановено по същото дело, като е намалил присъдените в полза на ищеца [фирма] разноски по делото на 4 208лв. Приел е, че дължимото за двете инстанции адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено, на основание чл.75,ал.5 ГПК и присъдено в размер на по 1 111лв. за двете инстанции, общо в размер на 2 222лв., като разликата до 4 208лв. са внесените от ищеца държавни такси.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и присъждане на действително направените и надлежно доказани разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Поддържа се, че съдът двукратно е намалил размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на ищцовото дружество с оглед изхода на спора- веднъж при определянето на разноските с въззивното решение, с което искът е уважен изцяло и повторно с обжалваното определение във връзка с подадената от ответника молба по чл.248 ГПК с възражение за прекомерност. Възразява, че съдът не е изложил мотиви защо счита договореното адвокатско възнаграждение за процесуална защита на ищеца за прекомерно, поддържа доводи, че дори то да е в по-висок размер, това не обуславя еднозначно извода, че не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Претендира се и заплащането на разноски за настоящото производство.
От насрещната страна [фирма], С. отговор на частната жалба не е депозиран в срока по чл.276 ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото не е удостоверено с надлежни писмени доказателства „заплатените” по смисъла на чл.78,ал.1 ГПК разноски от ищеца, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по спора за двете инстанции.
Съгласно договора за правни услуги, сключен на 04.07.2011г. и на 23.04.2012г. между [фирма]-Опростена форма и адвокат В. И. И. от САК договореното възнаграждение съответно 3 800 евро без ДДС за процесуално представителство пред първоинстанционния съд и в размер на 4 500 евро без ДДС за процесуалното представителство през въззивната инстанция, ще бъде платено по посочената банкова сметка на Адвокатско дружество Г., Т. и Ко, удостоверено с надлежно издаване на съответната фактура.
Приложените по делото писмени доказателства са само две фактури, с които адвокатското дружество е фактурирало на регистрирания в Република Ф. търговец съответно 4 432 лв. на 19.07.2011г. и
8 801.24лв. на 25.04.2012г. за адвокатски услуги и процесуално представителство.
Независимо от последователно поддържаното от насрещната страна твърдение, че не е доказано заплащането на адвокатското възнаграждение, въззивният съд е присъдил в полза на ищеца разноски за защита без да се произнесе по този довод.
Подадената частна жалба срещу определението, с което разноските за адвокатско възнаграждение са намалени до размер на 2 222лв. е неоснователна, защото липсват доказателства за плащането на каквато и да било част от договорената цена за правната защита. Фактурата е разходен, а не платежен документ, уговореното плащане по банковата сметка на адвокатското дружество следва да бъде установено с платежен документ, в случая банков документ за извършено безкасово плащане, какъвто не е представен.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 08.01.2013г. на Апелативен съд В. по в.гр.д.№ 322/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2