Определение №198 от 19.3.2012 по гр. дело №1159/1159 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198

С., 19.03.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1159 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №111 от 06.07.11г. по гр.д.№286/11г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение №127 от 14.02.11г. по гр.д.№2580/09г. на Варненския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. Б. Ш. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на отбраната иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху поземлен имот № 882 с площ от 3000 кв.м., подробно описан в нот.акт №46, том ІІ, регистър 1103, дело 222/1937г. по описа на Варненския областен съд и поземлен имот № 882А с площ от 1500м., подробно описан в нот.акт №15, том І, регистър 222, дело 1409/1942г. по описа на Варненския областен съд.
Въззивният съд е приел, че наследодателите на ищцата Б. Вакъфчиев и Б. Вакъфчиев са придобили собствеността върху процесните имоти с посочените нотариални актове от 1937г. и 1942г. По силата на царски указ №40/20.08.41г. и на основание чл.62 и сл. от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./ тези имоти, заедно със съседните с обща площ от 41 540 кв.м., са били отчуждени за нуждите на войската – Бреговия артилерийски полк и са станали публична държавна собственост. По сега действащата кадастрална карта процесните имоти попадат в южната част на имот с идентификатор 10135.2526.1442, в границите на който са разположени сградите и съоръженията на действащото военно-свързочно поделение на Министерство на отбраната. Съдът не е приел за установени твърденията на ищцата, че тя е била във владение на спорните имоти и че това владение е отнето едва преди няколко години. Прието е, че тя не е собственик на имотите по силата на наследствено правоприемство от Б. Вакъфчиев и Б. Вакъфчиев, тъй като те са били одържавени по посочения начин.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата К. Ш.. Тя поддържа становище, че царският указ от 1941г. не е произвел отчуждително действие, тъй като не са проведени процедурите по чл.64 – чл.72 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса: Допустимо ли е отчуждаването на недвижими имоти частна собственост на основание чл.62 и сл. от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./ и придобиването им от държавата само и единствено въз основа на царски указ, без предварително и равностойно обезщетяване и без да е осъществена процедурата по чл.64 – чл.72 от същия закон. Жалбоподателката не сочи практика на Върховния съд във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответниците в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на отбраната оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
На първо място – жалбоподателката не е посочила задължителна практика на Върховния съд, на която въззивното решение противоречи по поставения правен въпрос. Това изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Има практика на ВКС по въпроса от кой момент настъпва отчуждителният ефект по Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./. В решение №601 от 29.09.2010г. по гр.д.№504/09г. на ВКС, І ГО са проследени фазите, през които преминава отчуждителното производство и са разграничени различните моменти, от които собствеността върху частните имоти преминава върху държавата. Прието е, че отчуждаването може да се извърши по няколко начина – чрез „полюбовно съгласие”, когато собственикът няма възражение срещу отчуждаването – тогава се издава административен акт – арг. от чл.16, чл.22 и чл.47 от ЗОНИДОП /отм./; по съдебен ред, като с решението на съда се прогласява отчуждаването на конкретния имот – чл.16 и чл.17 от ЗОНИДОП /отм/, а определянето и изплащането на обезщетението е последващо действие, което също може да премине през съдебна процедура, но въводът във владение се извършва едва след изплащане на обезщетението – чл.38 и чл.44 от ЗОНИДОП /отм./; при т.нар. „мълчаливо съгласие” на собственика, когато той обжалва само оценителния протокол, без да обжалва правилността на самото отчуждаване и най-накрая – при т.нар. „фактическо отчуждаване”, при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона по отчуждаването и обезщетяването. Аргументи за последните два начина на отчуждаване са почерпени от съдебната практика на стария ВКС по прилагането на Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./ – решение №63 от 14.02.1934г. по ч.пр.3/33г. на ВКС, решение №124 по гр.д.№335/1932г. на ІІІ ГО, както и №325 по гр.д.№233/1935г. на ВКС ІІІ ГО; решение №505/04.10.1937г. по гр.д.№314/1936г. на ВКС, ІІІ ГО; № 776/19.11.1929г. по ч.гр.д.№776 от 19.11.1029г. на І ГО; решение №85 от 04.02.1933г. по гр.д.№156/1931г. на ІІ ГО, решение №686 от 14.11.1938г. по гр.д.№358/1937г. Посоченото решение №601 от 29.09.2010г. по гр.д.№504/09г. на ВКС, І ГО е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително, съгласно приетото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В него се съдържа и отговор на въпроса, който се поставя и в настоящото производство – дали държавата може да придобие частна собственост по реда на Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г. /отм./, без предварително и равностойно обезщетяване и без да е осъществена процедурата по чл.64 – чл.72 от същия закон. Това изключва възможността същият въпрос да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение на Варненския апелативен съд като резултат е в съответствие с посоченото решение на ВКС, доколкото в настоящия случай също се касае за т.нар. „фактическо отчуждаване” чрез завземане от администрацията на процесния имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111 от 06.07.11г. по гр.д.№286/11г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top