О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София,19.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 203/2012 година
Производството е по член 274,ал.2,изр.първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от [фирма],гр.София,представлявано от управителя Р. М. Д. против определение от 28.07.2010г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д.№909/2008г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение молбата на [фирма],гр.София за изменяване на постановеното по делото решение №459/30.03.2010г. в частта за разноските по реда на член 248 ал.1 ГПК,а именно:за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 17000лева и за разноски по производството за командировъчни на пълномощника в размер на 883 лева,като неоснователна.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба В. К. В. Т.,със седалище [населено място],в писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
В обжалваното определение,въззивният съд е приел,че подадената молба по реда на член 248 ал.1 ГПК е неоснователна,тъй като,посочените в двата договора за правна защита и съдействие №05344681 от 23.07.2007г. и №0778149 от 20.12.2008г.,сключени между [фирма] и пълномощника му –адвокат Краси Арсенов,от същите реално внесените суми възлизат общо на 1432,50 лева,които са присъдени с постановеното по горното дело решение в полза на горепосоченото дружество.По отношение на първия договор за процесуално представителство №05344681,представен пред първоинстанционния съд,е прието,че същият е сключен на 23.07.2007г. и по него е внесена сумата от 682,50 лева,а договореното възнаграждение,платимо по банков път е 7000 лева,за което въззивния съд е приел,че няма данни за заплащането му.По отношение на приложените в тази връзка доказателства за извършено плащане,приложени с молбата за разноски,а именно два броя преводни нареждания от 03.05.2007г. за сумата 6 317,50 лева и за 682,50 лева,с наредител [фирма] и получател К. Арсенов,което сумарно дава сумата 7000 лева,съдът е изложил доводи,че не може да се приеме за извършено плащане по горепосочения договор за защита и съдействие,тъй като същият е сключен на 27.07.2007г.,по което е договорено това адвокатско възнаграждение,а превода е извършен на 03.05.2007г.,т.е. два месеца преди договарянето.По отношение на втория договор за правна защита №0778149 от 20.12.208г.,въззивният съд,е посочил,че от договореното възнаграждение от 10000 лева,платимо в брой,по същото е внесена сумата от 750 лева,които разноски са реално направени,и като такива са присъдени с постановеното въззивно решение по делото в полза на ответното дружество,част от присъдената в негова полза сума от 1432,50 лева.
Частна жалба е частично основателна.
Видно от данните по делото,с решение №459 от 30.03.2010г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д.№909/2008г. по описа на съшия съд,в частта относно разноските е осъдена В.к. В. Т. да заплати на [фирма],разноски по делото в размер на 1466,50 лева,като в мотивите си в тази връзка въззивният съд е посочил,че те се дължат с оглед изхода на спора и включват адвокатско възнаграждение-само заплатената част от него,но не и договорената,предвид разпоредбата на член 64 ГПК.
С молба вх.№4072 от 15.04.2010г.,подадена от [фирма] ,по делото,на основание член 248 ал.1 ГПК, е поискано да се измени горепосоченото въззивно решение в частта му за разноските,тъй като според молителя по цитираните два договора за правна защита и съдействие са били изплатени хонорари в размер на 17000 лева,за двете съдебни инстанции,както и разходи по провеждане на делото в размер на 883 лева,изплатени като командировъчни на пълномощника по делото.
Въззивният съд,неправилно е преценил доказателствата,свързани с направените разноски от молителя пред първоинстанционния съд,представляващи възнаграждението за един адвокат,съгласно представения пред тази инстанция,договор за правна защита и съдействие №0634558,приложен на лист 64 от гр.д.№186/3.2007г. по описа на Великотърновски районен съд,сключен между [фирма] и адвокат К. А. от дата 24.04.2007г. за сумата 7000 лева,преведена по банков път,от която удържан авансов данък по ЗОДФЛ в размер на 682,50 лева.Този договор за правна защита и съдействие,чрез който се осъществява процесуалното представителство на горепосоченото дружество-ответник по иска,пред първоинстанционния съд,е депозиран заедно с писменото възражение по иска за заседанието на Районния съд [населено място] по горното дело,насрочено за 22.05.2007г./лист 68 от делото/.Съгласно отразеното в протокола от съдебното заседание по делото/лист 82/ проведено на 22.05.2007г.,ответното дружество- [фирма],се представлява редовно от адвокат К. А.,съгласно приложеното пълномощно,с оглед сключения договор.Ето защо,този договор не би могъл да е сключен на дата 27.07./месец юли/2007г.,както неправилно е възприел въззивният съд в обжалваното определение,а очевидно е сключен на 23.04/месец април/2007г.,поради което и първоинстанционния съд именно въз основа на този договор е приел в съдебното заседание,че процесуалния представител на [фирма], е редовно упълномощен и представлява дружеството в съдебно заседание ,проведено на 22.05.2007г. по делото.Съгласно приложеното към справката за разходите на молителя,представена пред въззивния съд-лист 556 от делото,преводно нареждане за кредитен превод до Банка П. България-клон М. 3,е наредено да се плати на получателя К. П. А. сумата 6317,50 лева,както и със такова нареждане от същата дата-03.05.2007г.,е наредено да се плати на НАП София,офис П. сумата 682,50 лева-авансов данък дължим от К. П. А., в което е отразен и сключения договор за правна защита и съдействие,като две суми по горепосочените два документа,дават общата уговорена сума по договора за правна защита и съдействие сключен на 23.04.2007г. между [фирма] и неговия пълномощник-адвокат К. А..Следователно тези плащания, са извършени след сключване на договора и представляват отразеното в него като превод по банков път,поради което разноските в размер на 7000 лева,представляващи възнаграждението за един адвокат,направени в първоинстанционното производство са реално сторени.Част от така направените разноски обаче,както правилно е приел въззивният съд с обжалваното определение,са били присъдени с постановеното въззивно решение №459/30.03.3010г. по гр.д.№909/2008г. по описа на Великотърновски окръжен съд/лист 535 от делото/,а именно сумата от 682,50 лева,отразена като авансов данък в договора за правна защита и съдействие от 23.04.2007г.,включена в присъдената общо сума от 1446,50 лева разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение.Ето защо,искането за присъждане на направените разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,направени пред първоинстанционния съд,са основателни до размер на сумата от 6 317,50 лева,преведена по банков път.
Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,относно тази част от обжалваното определение,с която е оставена оставена без уважение молбата на дружеството за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 10000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна защита и съдействие №0778149/лист 557 от делото/,както и претендираните разходи,във връзка със запратени суми-командировъчни разходи,направени пред двете съдебни инстанции от пълномощника на дружеството.Съгласно отразеното в горепосочения договор за правна защита и съдействие между страните е договорено заплащане на възнаграждение за един адвокат по процесуално представителство в тази въззивна инстанция,в размер на 10 000 лева,които следва да се изплатят в брой,от същите обаче като внесена сума,респ. платена по този договор е отразена такава в размер на 750 лева,която е присъдена с решението по делото,с което е приключило въззивното производство.Правилно въззивният съд с обжалваното определение в тази му част е приел,че следва да се присъдят суми само по разноски,които са реално сторени,а по отношение на така претендираните разноски,същите са само договорени,но за тях няма данни,че са реално сторени,изплатени в брой или по банков път.
По отношение заявените разходи,свързани с изплатени командировъчни суми на пълномощника на дружеството,такива не се дължат и не се присъждат,както правилно е преценил въззивният съд,тъй като разпоредбата на член 78 ,ал.1 ГПК,включва при присъждане на разноски заплатените такси,разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,ако е имало такъв,а претендираните суми по изплатени командировъчни суми са част от договорените такива,в отношенията по защита и осъществяване на процесуално представителство,съгласно сключения договор между страните.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 28.07.2010г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д.№909/2008г. по описа на същия съд,в частта му с която е оставена без уважение молба на [фирма] София,по реда на член 248,ал.1 ГПК за присъждане разноски,а именно адвокатско възнаграждение в размер на 6 317,50 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „В. К.-В. Т.”,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],да заплати на [фирма] [населено място],сумата 6 317,50 лева/ шест хиляди триста и седемнадесет лева и 50 ст./,разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: