О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 198
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1267 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. П. с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. С., против определение № 498 от 16 декември 2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 581 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2016 г., с което е отменено определение № 2551 от 12 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 111/2016 г. на районния съд в гр. Шумен, с което е оставен без уважение отвод за местна неподсъдност на спора и вместо него делото е изпратено по подсъдност на районния съд в гр. София и е присъединен за съвместно разглеждане с гр.д. № 24705/2015 по описа на същия съд предявения от Д. И. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ.
В частната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното определение, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частната жалбоподателка твърди, че според доказателствата по делото, обичайното място на полагане на труд от починалия работник, противно на възприетото от въззивния съд, е било в [населено място], и липсват данни пострадалият да е полагал труд в [населено място]. Оспорва се и стореното от въззивния съд съединяване на искове, тъй като подобно процесуално действие може да стане само по избор на ищците, след като те ще са в положението на обикновени другари, а и исковете не са предявени пред един и същи съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 231 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси с твърдението за разрешаването им в нарушение на практиката на ВКС.
Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. С., чрез адв. Н. Х. и адв. Н. Ч., заявява доводите си за неоснователност на частната жалба.
С обжалваното определение се приема, че предявеният от частната жалбоподателка против [фирма] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и съединените с него искове по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, са местно подсъдни на районния съд в гр. София. Този извод е възприет по съображения, че спорният предмет на делото е с трудовоправен характер, доколкото предявеният иск е с квалификация чл. 200 КТ, но въпреки това в случая е неприложима предвидената в чл. 114 ГПК изборна местна подсъдност по трудови дела. Счетено е, че правото на избор на местна подсъдност принадлежи само на работника – страна по трудовото правоотношение, а ищцата в процесния случай няма това качество, тъй като претендира обезщетение за вреди, настъпили като резултат от смъртта на нейния син, който именно е бил работник или служител в предприятието на ответника. Ето защо и възражението на ответната страна за местна неподсъдност на делото на сезирания районен съд в гр. Шумен е прието за основателно, като компетентен да разгледа предявените искове не е и съдът по местоизвършване на вредоносното деяние.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая с обжалваното въззивно определение е отменено друго определение на районния съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на районния съд в [населено място]. Първоинстанционното определение подлежи на въззивно обжалване съобразно разпоредбите на чл. 121 ГПК и чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК , а именно обжалваемостта му е изрично предвидена в процесуалния закон. Съгласно разясненията в т. 9, буква „в“ на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, определенията на първоинстанционния съд, с които се оставя без уважение отвод за неподсъдност на спора не са от категорията на преграждащите съдебни определения. Обратно, преграждат развитието на производството определенията, с които отводът за местна неподсъдност е уважен, тъй като последица от уважаването му е прекратяването на делото пред сезирания съд. Ето защо в сочената хипотеза постановеното от първоинстанционния съд съдебно определение би подлежало на триинстанционен контрол на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК поради преграждащия си характер. Обжалваното въззивно определение не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като предвид разясненията в цитираното тълкувателно решение, с него не се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие по смисъла на тази разпоредба.
Поради изложеното, с обжалваното определение окръжният съд в гр. Шумен се е произнесъл по окончателен начин и подадената срещу това определение частна касационна жалба е недопустима.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Д. И. П. с адрес в [населено място], против определение № 498 от 16 декември 2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 581 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: