О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 22.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2923 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. С. А. от [населено място], приподписана от адв.Б., срещу решение от 04.04.2017г., постановено по в.гр.д.№13314/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.08.2016г. по гр.д.№49597/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Г. С. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Г. С. А. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №48/02.10.2013г. на управителя на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер телекомуникации“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за установено е, че въз основа на сключен между страните трудов договор Г. С. А. е изпълнявала в [фирма] длъжността „инженер телекомуникации“, който законосъобразно е прекратен със заповед № 48/02.10.2013г. на управителя на [фирма] на основание чл.188,т.3 КТ, във вр. с чл.187 т.7 и 8, пр.1 и 2 КТ, чл.190, ал.1, т.4, пр.1 КТ и чл.190 ал.1 т.3 при спазване на изискванията на чл.193 ал.1 КТ, чл.194 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл.189 КТ – дисциплинарно уволнение за извършени през периода 02.08.2013г. -12.09.2013г. дисциплинарни нарушения.
По делото, въз основа на цитираните в заповедта за уволнение електронни съобщения, приети като доказателства по делото, за които по делото не е имало спор, че изхождат от ищцата, е установено следното: В ел. съобщение от 02.08.2013 г. до Н. Г., с копие до: Т. С., Ъ. КукК. и Бъз Б., се твърди, че е изтрит личния на ищеца акаунт на 10.01.2013 г., което е в резултат на тормоза на работното място и завеждането на съдебно дело за това. В ел. съобщение от 09.08.2013 г. до Т. С. се сочи, че могат да пострадат клиентите и самата компания. В ел. съобщение от 19.08.2013 г. до Ф. Г. се твърди, че ищцата е подложена на непрестанен тормоз и притеснения на работното място от страна на колеги, от ръководителя на екип, от ръководителя за САЩ, от Методи Г., въпреки многобройните и оплаквания до управата. В това писмо се сочи още, че ако не получи незабавно съдействие и отговор до края на седмицата, няма повече да бъде длъжна да опазва доброто име на компанията. В ел. съобщение от 22.08.2013 г. до Т. С. се иска информация относно включване на сървъра на 20.08.2013 г. и за промени в графика на СЕЕ Hipath 4000 на 20.08.2013 г. В това съобщение се сочи още, че в ответното дружество няма правила, а и да има – никой не ги спазва. В ел. съобщение от 25.08.2013 г. до Ф. Г. се сочи, че в ответното дружество не се спазват законите, работодателят е запознат с дискриминацията, но не е направил нищо. В ел. съобщение от 30.08.2013 г. до Д. Н., е копие до М.Г., се сочи, че е подлагана на най-различни форми на дискриминация в офиса, подавала е официални оплаквания и в резултат на това е подложена на обидно и унизително положение. В ел. съобщение от 01.09.2013 г. до Х. Акаван, Р. Х., Ф. Г., е копие до: М.Г. и С. К., се сочи, че е обект на тормоз на работното място, за което преките ръководители не са направили нищо. В същото се сочи още, че ако гоненията и преследванията не престанат незабавно, както се изисква по закон, ще се радва да публикува информация за това как дружеството-ответник извършва дейността си, как се отнася към служителите си и как изстисква пари от тях, както и има документи, е които може да подкрепи казаното.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя въпроси: 1“налице ли е нарушение на трудовата дисциплина отправяне на сигнали до партньорски дружества в глобалната мрежа на „С.“ относно наличие на дискриминация и неспазване на трудовото законодателство“; 2“налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя при комуникация по вертикала на управленска структура на глобалната мрежа на „С.““; 3“налице ли е системност на нарушение на трудовата дисциплина при обжалвано решение за налагане на наказание за неизпълнение на заповед за преместване на друго работно място“; 4“неизпълнението на заповед за преместване на друго работно място, на което не могат да се изпълняват трудовите задължения, нарушение на трудовата дисциплина ли е“; 5“следва ли да се ценят като непротиворечиви свидетелски показания на заинтересовани от изхода на делото лица; 6“следва ли въззивният съд да изисква прилагане на свързани дела образувани от лицата по въпрос 5 във въззивното производство, щом има искане за това и за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото“; 7“следва ли имейли да бъдат ценени като доказателство по делото“;
8“следва ли въззивният съд да изследва отношения между дружества, макар и самостоятелни юридически лица от единна глобална мрежа на „С.““;
9“следва ли да се ценят като доказателства съдебни решения, постановени след прекратяване на трудовото правоотношение“; 10“депозиране на молба по ЗЗДискр. доказва ли вината на наказаната или има единствено процесуално значение за съда да разгледа спора по същество“; 11“следва ли съдът при трудово-правни спорове да оказва съдействие на работника или служителя“; 12“следва ли съдът да изследва въпроса относно твърдение за промяна на работното място във възможността на новото работно място да бъдат изпълнявани служебните задължения“; 13“следва ли заповеди на работодателя за налагане на наказания на длъжностни лица за неизпълнение и предотвратяване на дискриминация да бъдат взети при обсъждане критериите за налагане на наказание“; 14“следва ли съдът да взема под внимание решение на АССГ, което не е влязло в сила“.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Отделно от това, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика – решение №241 от 15.03.2017г. по гр.д.№112/2016г. на ВКС, ІVг.о.,
че правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. В този смисъл, съдът в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва да извърши преценка, както на правото на работника и служителя да сигнализира за незаконно поведение или закононарушение от страна на работодателя, така и на правото на работодателя да защити своята репутация и търговски интереси, съответно допустима ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя – с нея преследва ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания интерес.
От значение за преценката доколко намесата е пропорционална, е дали е действала добросъвестно и дали е вярна съдържащата се в изготвените от ищцата съобщения информация, че работодателят не предприема марки за предотвратяването на дискриминация, сексуален тормоз и преследване на работното място, на които счита, че е обект; че има инцидент с линия й акаунт; че дружеството не спазва разпоредбите на КТ и действащото българско и европейско законодателство, от което ще има неблагоприятни последици за дружеството и неговите клиенти. Именно в тази насока е позоваването във въззивното решение на оставеното в сила решение № 287 от 03.08.2015 г. по преписка № 245/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация и заведената от ищцата срещу посочени от нея лица при оплаквания от последните за извършен спрямо нея „тормоз“, „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. и дискриминация по признаци „пол“, „лично положение“, както и от приетото пред въззивната инстанция Решение № 5733 от 25.08.2016 г. на АССГ по адм.д.№ 9074/2015 г., е установено, че ответниците, вкл. [фирма], не са извършили нарушение по ЗЗДискр. по отношение на ищцата. При извършена служебна справка се констатира, че решението на АССГ е оставено в сила с окончателно решение №1684 от 07.02.2018г. по адм.д.№11797/2016г. на Върховния административен съд, Vотд.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.189 КТ , по който са постановени цитирани от касатора актове на ВКС, вкл. постановени решение по реда на чл.290 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че при определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата н чл. 189 ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. Въззивният съд е изложил съображения, че в конкретния случай наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на тежестта на извършените от ищцата нарушения и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, съобразени с цялостното поведение на служителката при полагането на труд – липсата на критичност, постоянните заплахи, отправяне към работодателя – са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение“.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 04.04.2017г., постановено по в.гр.д.№13314/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: