О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 198
гр. София 24. 04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2663/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Ф. Л. И. е обжалвала определението на Софийския градски съд І-ви Б въззивен състав № 3777 от 26.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1478/2013 г., с което са оставени без разглеждане подадените частни жалби вх.№ 1011 от 10.03.2011г. против разпореждане от 08.02.2011г. , с което са дадени указания на ищцата да внесен депозит за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК в размер на 400 лв. и вх.№ 016535 от 11.04.2011г. срещу разпореждане № 1 от 07.03.2011г.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следното:
Правилността на определенията, които съдът постановява при разглеждане на делото като процесуални действия, които подготвят решаването на спора се преценява при обжалване на самото решение. Само две групи определения подлежат на самостоятелно обжалване и те са посочени в чл.274 ал.1 ГПК. Това са определенията, които преграждат развитието на производството и тези, които изрично в закона са посочени като обжалваеми.
В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че двете определения, предмет на частните жалби, с които е сезиран, не попадат в хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК и не подлежат на обжалване.
Определението, предмет на ч.ж. вх.№ 1011694 от 10.03.2011г. , с което се определя депозит за особения представител, който съдът назначава по реда на чл.47 ал.6 ГПК не е преграждащо, нито е предвидено в закона, че може да се обжалва самостоятелно. Освен това в разглеждания случай в по-късен етап на производството е постановено разноските на особения представител да са за сметка на бюджета на съда / разпореждане от 14.07.2011г./, следователно липсва правен интерес към момента на произнасяне на въззивния съд за Ф. Л. И. да иска отмяна на определение, което вече е отменено от съда, който го е постановил.
Втората частна жалба вх.№ 1016535, подадена срещу разпореждане, поставено върху първата частна жалба, с което районният съдия е изразил становище, че тя е подадена срещу необжалваем съдебен акт също правилно е приета за процесуално недопустима, защото макар да е съобщено на молителката, самото разпореждане не прегражда разглеждането на частната жалба от втората инстанция и тя се е произнесла по нея. Именно определението по тази частна жалба е предмет на проверка и от ВКС с настоящото определение в първата част на изложението.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение на Софийския градски съд и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд І-ви Б въззивен състав № 3777 от 26.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1478/2013 г.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: