О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 28.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№45/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1919 от 14.10.2016г., постановено по в.гр.д.№1601/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в., в частта му, с която след частична отмяна на решение от 20.10.2015г. по гр.д.№13066/2013г. на Софийски градски съд, І-18 състав, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на Д. П. П. чрез законния му представител П. Р. П. допълнително сумите от 20 000лв., представляваща разлика между присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв. и дължимо обезщетение в размер на 40 000лв. и сумата 698.96лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху допълнително присъдените главници, считано от датата на увреждането – 25.03.2011г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, неправилна преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че извършеното от застрахователя при наличието на висящ процес плащане в полза на пострадалото лице на по-малка от претендираната сума, не представлява частично изпълнение на задължението на застрахователя. Сочи се също, че предприетите от пострадалото лице действия по връщане на сумите, не могат да се приемат за реално връщане на сумата като основание за изключване на погасителния ефект от направеното от застрахователя плащане. На последно място се излагат съображения за неспазване на правилата за доказателствената тежест, довели до извода на съда, че по делото не е установено по категоричен начин, че преведената от застрахователя сума се явява налична по сметката на ищеца. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска за сумата 20 968.96лв., поради наличието на основание за приспадане на изплатената от застрахователя сума от дължимото обезщетение. Касаторът претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два правни въпроса, за които твърди, че са от значение за изхода на делото и че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а именно:
1„Следва ли да бъде отчетена /приспадната/ от съда изплатената от застрахователя по служебно открита банкова сметка сума на обезщетение към увреденото по задължителната застраховка „гражданска отговорност” лице, когато застрахователят е платил в изпълнение на законово задължение, уведомил е увреденото лице за плащането и увреденото лице не е върнало обратно сумата на застрахователя?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение №108/4.10.2012г. по т.д.№441/2011г. на ВКС, І т.о. и решение №167/18.02.2014г. по т.д.№666/2012г. на ВКС, І т.о. и
2„Предоставянето на пълномощно в полза на застрахователя за разпореждане със суми от банковата сметка на малолетното лице, представлява ли действително връщане на сумата на застрахователя и това означава ли, че сумата е постъпила обратно в патримониума на застрахователя?”. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение №50/2.04.2009г. по т.д.№485/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №29/7.05.2009г. по т.д.№535/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №204/7.12.2010г. по т.д.№128/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от П. Р. П. като баща и законен представител на малолетния Д. П. П., в който се поддържа, че липсват основанията по чл.280 ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси се отнасят до обосноваността на обжалваното решение, която като касационно основание не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Същевременно се излагат съображения на неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. С отговора се претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решението от 20.10.2015г., постановено по гр.д.№13066/2013г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. Ето защо и с оглед липсата на касационна жалба от застрахователя със сила на пресъдено нещо са решени въпросите относно ангажиране отговорността на застрахователя [фирма] по застраховката „Гражданска отговорност” за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от малолетния ищец Д. П. П. в резултат настъпилото на 25.03.2011г. в [населено място] застрахователно събитие, както и въпроса относно общия размер на дължимото обезщетение – съответно от 40 000лв. за неимуществени вреди и 698.96лв. за имуществени вреди. Предмет на настоящата касационна жалба е присъденото с въззивното решение допълнително обезщетение от 20 698.96лв. / 20 000лв. за неимуществени вреди и 698.96лв. за имуществени вреди/, която сума съдът не е приспаднал от дължимото обезщетение.
Въззивният съд е приел за установено, че в хода на процеса с преводно нареждане за кредитен превод с титуляр Д. П. П. от 28.10.2013г. застрахователят е превел сумата от 20 698.96лв. с посоченото основание – обезщетение по образуваното гражданско дело, като сметката на ищеца по открития от застрахователя влог на името на Д. П. е била заверена на същата дата с посочената сума. В решението е посочено, че законният представител на малолетния Д. П. е изпратил писмен отговор до застрахователя, с който е заявил несъгласието си с посочената сума и нежеланието детето да получи частично плащане. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че към писмото законният представител на ищеца е приложил писмено пълномощно за изпълнителния директор на дружеството –застраховател, включващо пълномощия „ за всякакви права по влога, вкл. такива за разпореждане с преведената сума, респ. закриване на влога”.
За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че в случая не са налице обстоятелствата, основаващи възможността за приспадане на внесената извънсъдебно сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по банкова сметка на влог на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с нея. Апелативният съд е посочил, че съдебната практика по чл.290 ГПК, на която се е позовал първоинстанционния съд /решение № 108 от 04.10.2012г. по т.д. № 441/2011г, ТК, І ТО, ВКС и решение № 197/18.02.2014г. по т.д. № 666/2012г., ТК, І ТО, ВКС/, не е относима за конкретния правен спор, при който са налице различни фактически обстоятелства от тези по цитираните съдебни решения. Съдът е отразил, че макар действително изпълнението да е направено на кредитора чрез превод по служебно открита на името на пострадалия сметка, последният е предприел действия по връщането й на наредителя чрез предоставените в негова полза пълномощия за разпореждане със сумата по тази сметка, включително за нейното закриване. Приемайки за безспорно, че волеизявлението на ищеца е достигнало до знанието на застрахователя с депозиране на становището му по делото и приложените към него в копие документи, въззивният съд е стигнал до извода, че при наличие на пълномощия за разпореждане със сумата по тази сметка в полза на лице, представляващо застрахователното дружество, не би могло да се приеме за категорично установен факта, че паричната сума се явява налична към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, въпреки надлежното заверяване на сметката в предходен момент. В заключение съдът е посочил, че не следва да се приеме, че направеното от [фирма] в размер общо на 20 698,96лв. частично изпълнение има погасителен ефект, поради предприетите действия от страна на кредитора по връщане на сумата и поради възможността сумата да не е налична по сметката на кредитора.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. И двата поставени от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси, макар и относими за правния спор, не са значими по конкретното дело, тъй като не отчитат решаващите аргументи, свързани с възможността според въззивния съд застрахователят във всеки един момент /след получаване на пълномощното от титуляра на сметката/ да изтегли сумите, по открития от него влог.
Във връзка с изложеното по-горе въпросът: „Следва ли да бъде отчетена /приспадната/ от съда изплатената от застрахователя по служебно открита банкова сметка сума на обезщетение към увреденото по задължителната застраховка „гражданска отговорност” лице, когато застрахователят е платил в изпълнение на законово задължение, уведомил е увреденото лице за плащането и увреденото лице не е върнало обратно сумата на застрахователя?” не е значим по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в него не е включено релевантното според съда обстоятелство, че увреденото лице чрез неговия пълномощник е предприело правни действия по връщане на сумата чрез изготвяне и предоставяне на пълномощно за изпълнителния директор на дружеството за разпореждане със сумата по сметката, включително за нейното закриване. Вторият въпрос: Предоставянето на пълномощно в полза на застрахователя за разпореждане със суми от банковата сметка на малолетното лице, представлява ли действително връщане на сумата на застрахователя и това означава ли, че сумата е постъпила обратно в патримониума на застрахователя?” е съобразен с релевантните обстоятелства, посочени в решението, но не отчита извода на съда, че обуславящ за липсата на погасителен ефект на частичното плащане в случая е възможността за изтегляне на сумата от страна на застрахователя /която може да е реализирана/. Решаващият извод на съда не е свързан с твърдение, че сумата действително е върната на застрахователя, респ. че сумата е постъпила обратно в патримониума на застрахователя, а произтича от становището на съда, че предприетите от законния представител на увреденото лице правни действия обуславят възможността за реално връщане на сумата, което от своя страна заличава погасителния ефект на извършеното плащане към датата на постановяване на въззивното решение. Меродавно в случая за недопускането на касационно обжалване на въззивното решение е, че формулираните от касатора въпроси не са формирали решаващата воля на съда като без значение за производството по чл.288 ГПК са изложените от касатора съображения за евентуална необоснованост на решението и в частност на посочените по-горе правни изводи. Непосочването на правен въпрос от значение за конкретния спор само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда сочената от касатора допълнителна предпоставка за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На основание чл.38 ал.2 ЗА във вр. с чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. К. за изготвения отговор на касационната жалба сумата 1035.86лв. с ДДС /75% от минималния размер за една инстанция при интерес от 20 698.96лв. плюс ДДС/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1919 от 14.10.2016г., постановено по в.гр.д.№1601/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] на основание чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адвокат П. К. от САК сумата 1 035.86лв. /хиляда тридесет и пет лева 86 ст./- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :