Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
534_16_opr_288_53(2)zkir
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 30.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 534 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Й., Л. В. Д., Е. И. Д., П. И. Д., А. Д. Д., М. М. А. и [фирма], срещу въззивно решение от 31.07.2015 г. по гражданско дело № 12499 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу Българска академия на науките, с правно основание чл.53,ал.2 З., за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с планоснимачен номер 455 с площ 500 кв. м., по плана на [населено място], м. „Комплекс Б. – ІV км.”, при посочени граници : [улица]и от три страни УПИ – І „за Б.”.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна Българска академия на науките в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Ищците се легитимират като собственици със съдебно решение от 26.10.2000 г., влязло в сила на 04.12.2000 г. по чл.2 З. по З. и др. закони, с което е отменена заповедта от 1999 г. на кмета на СО за отчуждаване на част от имот. производството е административно и едностранно. Съгласно приетото с ТР № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС трети лица, каквото е Б., които не са били страна в реституционното производство, могат да оспорват наличието на предпоставките за реституция. През 2003 г. Б. е призната за собственик на основание чл.10,ал.2 ЗБАН с констативен нотариален акт за собственост на терен с площ 250 000 кв.м. (250 дка), съставляващ по плана от 1952 г. парцел І, отреден за Б.. Съгласно приетите основно и допълнителни заключения на СТЕ, процесният имот е попадал в терен, който със заповеди от 1952 г. и 1974 г. е отреден за Б., а от 1974 г. в терена са изградени множество свободно стоящи и допрени една до друга сгради с различно предназначение, като площите между сградите са устроени като зелени площи, улици и места за паркиране, като според вещото лице предвиденото по регулация мероприятие комплексно застрояване е изпълнено. От свидетелски показания се установява, че процесното място се намира пред сградата на Института по геология и не е застроено, в него се намират зелена площ и дръвчета, Б. владее имота от 1974 г.
Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че с влизането в сила на правилото на чл.10,ал.2 ЗБАН (ДВ бр.85 /1991г.), с което Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради и др. вещи, Б., която е продължавала да стопанисва предоставения и през 1974 г. парцел, част от който е и процесният имот, е придобила собствеността върху процесния имот, а по реда на З. подлежат на реституция само имоти, които са собственост на държавата и общините. В. съд е изложил и евентуални мотиви, че съгласно допълнителното заключение на СТЕ, в процесния имот, отчужден по З. за нуждите на Б. е извършено цялостно (комплексно) застрояване, като наличните свободни площи, служещи за преминаване, паркиране или представляват зелени площи, също са част от мероприятието, което също е пречка за реституцията.
Жалбоподателят извежда материалноправни въпроси, свързани с комплексно застрояване (визира се комплексът на Б. на ІV км.)
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, изводите на въззивния съд за неоснователност на иска са основани на приложението на правилото на чл.10,ал.2 ЗБАН: Б. е продължавала да стопанисва предоставения и през 1974 г. парцел, част от който е и процесният имот и е придобила собствеността върху процесния имот по силата на закона – с влизането в сила на чл.10,ал.2 ЗБАН. А по реда на З. подлежат на реституция само имоти, които са собственост на държавата и общините. Т.е. прието е, че липсва друга предпоставка за възстановяване на собствеността по З. по З.. Въпросите, свързани с комплексно застрояване, са относими към евентуалните мотиви н въззивния съд, които само допълват вече формирания извод на въззивния съд, който се основава на приложението на правилото на чл.10,ал.2 ЗБАН.
Част от тези въпроси не са обуславящи и поради следното:
Въпросът : Явява ли се пречка за възстановяване на собствеността на имот по реда на З. по З. и др. закони предвиждане на комплексно застрояване по регулационна заповед от 2000 г., когато имотът е заявен за възстановяване и възстановен през 1999 г., не е обуславящ и поради това, че съдът е приел, че имотът е предоставен за ползване и застроен комплексно по плана от 1974 г.., а не през 2000 г. Р. план от 2000 г. е обсъждан във връзка с актуалния устройствен статут на имота и на урегулирания поземлен имот (УПИ), от който процесният имот е част. В. застрояването на комплекса на Б. преди реституционните закони (от 1992 г.) и преди 1990 г. е ноторно известно.
Въпросът : Реализирането на комплексно застрояване всячески ли е пречка за възстановяване на бившия имот или е възможно възстановяването на имоти или части от имоти, останали незастроени. не е обуславящ и поради това, че по делото е прието, че мероприятието е осъществено, така, както е предвидено – комплексно, а не е прието нито, че мероприятието не е осъществено, нито, че е осъществено частично (че има незастроена част) – хипотеза визирана в ТР 1 /1995 г. на ОСГК на ВС и на ТР № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС.
Във връзка с твърденията си, че въззивният съд не е обсъдил свидетелки показания за това, че процесният имот е празен, незастроен и представлява площ, която не е стопанисвана, жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос трябва ли съдът да изложи мотиви защо приема едни релевантни за спора факти, а изключва други.
Във връзка с довода, че в съставеният в полза на Б. констативен нотариален акт имотът не е индивидуализиран по действащ, а по отменен план, жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос : следва ли да се приеме за валиден титул за собственост нотариален акт, описващ имот по отменена регулация.
Въпросите не са обуславящи. Изводът на въззивния съд за предоставяне на процесния имот, като част от много по-голям терен, е основан на представени по делото градоустройствени планове и заключения на СТЕ
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответната страна Б. претендира разноски, без да уточнява какви, но не е представила списък за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.07.2015 г. по гражданско дело № 12499 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в. по касационната жалба на Й. Д. Й., Л. В. Д., Е. И. Д., П. И. Д., А. Д. Д., М. М. А. и [фирма].
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2