О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 05.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 7574/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника Т. Д. М. ЕГН [ЕГН], приподписана от адвокат Надя К., против въззивно решение на Софийски градски съд, В.К., ІІ-Б състав от 31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 15218/2011 г. в частта, с която са уважени предявените срещу него от [фирма] искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1895.61 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2006 г. до м. април 2008 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 396.21 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 21.05.2006 г. до 25.02.2009 г.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и е представил съдебни решения, на които счита, че противоречи въззивното решение- Р. от 8.10.2012 г. по гр. д. № 19337/2012 г. на СРС, ІІ-ро ГО, 78 с-в; Р. от 11.02.2013 г. по гр. д. № 56616/2011 г. на СРС, ГО, 24 с-в /няма данни да са влезли в сила/.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Както е посочено с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК задължение на касатора е да изпълни общото изискване за допустимост на обжалването, предвидено с чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Неговото задължение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Това задължение е изведено допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен в случаите, при които жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да е изпълнено от касатора задължението да посочи правен въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Такъв е конкретният случай.
Въпреки получените указания от въззивната инстанция касаторът не е представил изложение – допълнение към касационната жалба и задължението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е изпълнено. Неизпълнено е и задължението за формулиране на правен въпрос, като общо изискване за допустимост на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочено с касационната жалба. Обосновано е с оплаквания за неправилност на решението поради нарушен материален закон и нарушени съдопроизводствени правила, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Представените в подкрепа на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК копия от съдебни решения са на първоинстанционни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в законна сила. В тази връзка не са налице изискванията на т. 3 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б състав от 31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 15218/2011 г. по касационна жалба на ответника Т. Д. М. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: