3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№198
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1125 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение № 1249/11.07.2012 г. по т.д. № 3385/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 108/3.08.2011 г. по т.д. № 38/2011 г. на Софийски ОС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу СБ Е. в н. и А. Т. А.- [населено място] искове по чл.647,т.3 ТЗ и чл.537,ал.2 ГПК за обявяване недействителността на сключените на 13.08.2008 г. и 23.02.2009 г. с нот.актове договори за покупко-продажба на описания магазин и за прехвърляне на собствеността на 0.182% ид.части от правото на собственост върху процесния УПИ, както и за отмяна на същите нот.актове.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл с решение, с което е извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно не е допуснато назначаване на повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза. По тои въпрос решението било в противоречие с Р 243/31.05.2011 г. по гр.д. 976/2010 на ВКС-І г.о., т.10 ТР 1/2000 ОСГК и др.
ВКС-І т.о., за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното:
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относима към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактическия състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, от една страна и от друга страна: 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, включително за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
ТР № 1/2009 г. ОСГК не е запазило изцяло своето значение при действието на новия ГПК, съобразно концентрационното начало- своевременното оспорване на експертизата в първата инстанция и то при спазване разпоредбите на чл.197 и чл.201 ГПК от ищеца-касатор. Видно от протоколът от с.з. на 28.06.2011 г. няма посочване и разграничаване съгласно цитираните разпоредби.
Софийски АС е възприел изслушаната в първоинстанционното производство СТЕкспертиза, съгласно която средната пазарна цена на имота възлиза на 13 837 лв. и при платена по нот.акт 15 400 лв., е направен извод, че няма нееквивалентност на насрещните престациии и не е налице кумулативната предпоставка по чл.647,т.3 ТЗ, изскваща значителна неравностойност между даденото и полученото по сделката.
САС, зачитайки конкретни договорни клаузи, относими към съществените елементи на договора за покупко-продажба на процесния имот, е направил извод за пълно изплащане на цената на имота, в резултат на което за търговеца в несъстоятелност е възникнало задължението да прехвърли правото на собственост върху имота чрез сключване на окончателен договор.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1249/11.07.2012 г. по т.д. № 3385/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: