2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 08.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Х. гр.д.№ 183/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Н. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 427 от 23.06.2009 г. по гр.д.№ 906/ 2008 г. С посоченото решение частично е обезсилено и в останалата част е потвърдено решение на Свогенски районен съд по гр.д.№ 485/ 2007 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. М. Н. (Б.) искове с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв – обезщетение за имуществени вреди и сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. Производството по исковете за лихви за забава върху претендираните обезщетения е прекратено като недопустимо.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд не е имал основание да отхвърли исковете, при положение, че ответникът не е заявил, че ги оспорва. Според него въпросът дали това е възможно е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, включително счита за такова отказът да се допусне поправка в имената на ответника, които са посочени погрешно още в исковата молба. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно.
В конкретния случай жалбоподателят е повдигнал единствено процесуалноправният въпрос може ли съдът да отхвърли иск, който не е оспорен от ответника. Този въпрос обуславя въззивното решение, но няма претендираното от жалбоподателя значение по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. Разпоредбата на чл.127 ал.1 от ГПК (отм.) е ясна и не се нуждае от тълкуване – всеки е длъжен да докаже фактите, от които претендира да произтичат за него материални субективни права. Практиката по прилагането на закона е утвърдена и не се нуждае от осъвременяване – това, че ответникът не е взел становище по иска, не освобождава ищеца от задължението да установи по съответния предвиден в процесуалния закон начин твърденията си за правопораждащите факти. Поради това не се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Останалите доводи в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се свеждат до допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на решението, обаче тези доводи в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Процесуалните нарушения (ако има такива) са касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и могат да са основание за отмяна на решението, но не са основание за допускане на обжалването. Те биха имали значение при разглеждане на спора по същество, но нямат значение по чл.280 ал.1 от ГПК, .
По тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 427 от 23.06.2009 г. по гр.д.№ 906/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: