О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 178/2009 година
Производството е по член 274 ал.2,изр. последно от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от С. А. М. от гр. Х. против решение №1290/13.01.2009г. на В. касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д. №5488/2007г. по описа на същия съд,в частта му,с която е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение,в обжалваната му част,е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С горепосоченото решение,в частта му,имаща характер на определение,Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение е оставена без разглеждане касационна жалба на С. А. М. в частта й срещу решение №229/11.07.2007г. по гр.д. №188/2007г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение №371/07.07.2006г. по гр.д. №1728/2004г. по описа на Хасковски районен съд в частта,с която е отхвърлена претенцията на С. М. срещу М. А. Д. по член 286 от ГПК/отм/ за присъждане на сумата от 1400 лева-обезщетение по член 31 ал.2 от ЗС,както и в частта й срещу решение №229/11.07.2007г. по гр.д. №188/2007г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта,с която е отменено решение №906/19.01.2007г. по гр.д./1728/2004г. по описа на Хасковски районен съд и е уважена възлагателната претенция на М. А. Д. по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ ,като е прекратено производството по делото в тази му част. Касационният съд е посочил,че жалбата недопустима в частта относно претенцията по член 286 от ГПК /отм/ за присъждане на сумата от 1400 лева на основание член 31 ал.2 от ЗС,тъй като съгласно разпоредбата на член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ на касационно обжалване подлежат решенията на окръжните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска над 5000 лева,а в случая решението по извършване на делбата в частта й по сметките има за предмет парично вземане с цена 1400 лева,поради което в тази му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По отношение на уважената от въззивния съд възлагателна претенция на М. Д. по член 288 ал.3 от ГПК/отм/,съдът е посочил,че след като С. М. не е обжалвана решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлена предявената от последната възлагателна претенция по член 288 ал.3 от ГПК/отм/,то тя не разполага с процесуална възможност да атакува въззивното решение в частта,с която не е уважена нейната претенция по член 288 ал.3 от ГПК/отм/,а е уважена тази на другата съделителка.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на ВКС,в обжалваната му част,без да се излагат конкретни аргументи в тази връзка. Сочи се от жалбоподателката,че в касационната й жалба срещу въззивното решение има доводи за допустимост на жалбата,и че същата е подадена и е образувано касационно производство по реда на параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Тези оплаквания са неоснователни. Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила с вх. №10235/10.08.2007г. и е разгледана от касационния съд по реда на разпоредбите на ГПК/отм/съгласно предвиденото в параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Съдът правилно е приложил закона,като е приел,че касационната жалба,подадена от С. М. е недопустима в частта й по отношение претенцията по член 286 от ГПК/отм/ за присъждане на сумата от 1440 лева,тъй като стойността на тази претенция е под 5000 лева,поради което въззивното решение в тази му част не подлежи на касационен контрол,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/. По отношение на касационната жалба,подадена от С. М. ,в частта й,с която тя претендира възлагането на процесния имот на основание член 288 ал.3 от ГПК/отм/,правилно касацонният съд е приел,че в тази й част жалбата също е недопустима. Това е така,защото жалбоподателката М. не е обжалвала с въззивната си жалба решението на първонистанционния съд,в частта му,с която предявената от нея възлагателна претенция за имота,предмет на делбата,е отхвърлена,поради което решението на първоинстаницонния съд по отношение на последната в тази му част е влязло в законна сила,като за нея е преклудирана възможността да обжалва решението в тази му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1290/13.01.2009г. по описа на В. касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д. №5488/2009г. по описа на съда,в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: