ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 198
София, 09. март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 141 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 20.05.2010 г. по гр.д. № 366/2010 в частта, в която е отхвърлена молба за разрешаване извършването на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по ЗОИППД.
Недоволен от определението е молителят [фирма], М., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконсъобразност, като счита, че дължимите такси за обжалване са разноски във връзка с производството по ЗОИППД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на обжалване пред състав на Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че възможност за освобождаване на имущество е уредена само за разноски по производството по ЗОИППД, но не и за дължими такси в това производство.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че освобождаването на имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по ЗОИППД е допустимо при необходимост от заплащането на всички необходими разноски във връзка с производството по ЗОИППД, това включва както дължими възнаграждения за вещи лица и разноски за разпит на свидетели, така и необходимите суми за изплащане на адвокатско възнаграждение и внасяне на дължими такси.
Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а предявеното искане – разгледано по реда на чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Жалбоподателят иска да му бъде разрешена продажбата на възбранените У. пл. № **** от кв. ** по регулационния план на [населено място] с площ 810 кв.м., 15 стопански сгради в стопанския двор на ЗК “С. с.”, С. с. извън регулацията на селото, ПИ пл. № **, съставляващ стопански двор с площ 71,653 дка в м. “Гладния връх” и ПИ с площ 2 дка с построените в него преработвателен пункт за гъби и билки в землището на [населено място], извън регулация, защото дружеството е преустановило дейността си и не разполага с други средства да заплати дължимите такси в производството по делото.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира искането неоснователно. Действително за обезпечение на предявените искове е възбранено недвижимо имущество на дружеството и е запорирана сумата 86,10 лева наличност по разплащателната му сметка, с което е ограничена възможността на дружеството да финансира дейността си чрез ползването на кредити. По делото обаче не са представени доказателства за наличните оборотни средства на дружеството и за общото му финансово състояние след проверявания период.
При тези доказателства нуждата от средства за заплащане на дължимата такса по касационната жалба (таксата по въззивната жалба е внесена) е установена, но не е установена невъзможността на дружеството да я заплати с разполагаеми оборотни средства след проверявания период, и от там – необходимостта да бъде освободено посоченото възбранено имущество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 20.05.2010 г. по гр.д. № 366/2010 в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба [фирма], М. за разрешаване извършването на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по ЗОИППД на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОИППД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.