О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1193/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Г. и П. И. П. срещу въззивно решение от 26.11.15г., постановено по в.гр.д.№ 260/15г. на Монтанския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 31.03.15г., поправено с решение от 12.08.15г., постановени по гр.д.№ 70320/14г. на Монтанския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. Т. Г. и П. И. П. против В. И. В. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на общо 32.613 дка широколистни гори, находящи се в землището на [населено място], Монтанска област.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че с две решения на ОСЗ – с.Г.Д. от 2004г. и 2007г. е възстановено правото на собственост върху процесните гори на наследниците на Г. П. Г., б.ж. на [населено място]. С нот. акт № 130/08г. ответникът В. В. е закупил същите имоти от наследниците на Г. П. Г., б.ж. на с.Д.Ц., починал през 1972г., който е син на починалия през 1924 г. П. Г. П., респ. внук на общия наследодател с идентични имена. За осъществяване процедурата по възстановяване собствеността върху имотите на наследниците на Г. П. Г., б.ж. на [населено място] е издадено удостоверение за наследници № 64 от 30.06.99г. от кмета на селото, в което е посочено, че лицето е починало през 1912г. без да е посочен акт за смърт, въз основа на който е издадено. В представеното по делото удостоверение № 6886 от 03.11.1940г от Горно-Веренишко селско общинско у-ние е посочено, че Г. П. Г., б.ж. на [населено място] е починал на 15.03.1920г. Посочени са и наследниците му по закон и притежаваните от него имоти. След указания на първоинстанционния съд по делото не е представено удостоверение за наследници на Г. П. Г., б.ж. на [населено място], починал на 15.03.1920г., като съответните органи са отказали издаването му поради това, че за такова лице не е открит съставен акт за смърт, въз основа на който удостоверението може да бъде издадено, въпреки че регистри съществуват.
При така установените факти въззивният съд е приел, че по делото ищците не са доказали кои са наследниците на посоченото лице и че те са сред тях, респ. че са собственици на процесните имоти. Посочено е, че официални регистри по гражданско състояние са въведени с Правилника за забележаване ражданията женитбите и умиранията от 24.03.1893г. и че при липсата на съставен акт за смърт този факт следва да бъде установен по искане на заинтересованите лица по съдебен ред – чл.542 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК въпросите: 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, с оглед преценка доколко разрешаването му е съобразено с установената съдебна практика; 2. Обсъдил ли е въззивният съд доказателствата в тяхната цялост и налице ли е нарушение на съда на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК; 3. Липсата на акт за смърт на Г. П. Г., починал на 15.03.1920г., отразява ли се на основателността на исковата молба при наличието на влязло в сила решение от 23.03.03г. по гр.д.№ 127/02г. на Монтанския окръжен съд, с което се възстановява собствеността на наследниците на Г. П. Г.; 4. Дали Г. П. Г. е общият наследодател и 5. Г. П. Г., починал на 15.03.1920г., бил ли е собственик на 32.613 дка гора.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая във връзка с първите два поставени въпроса касаторите се позовават на противоречие с Р № 292 по гр.д.№ 1159/15г. на ВКС, ІV г.о. /определение № 620 по същото дело е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение/, каквото не е налице, тъй като изискването за обсъждане доводите на страните и доказателствата по делото относно релевантните за спора факти е спазено. Тези въпроси се поставят с оглед твърдението на касаторите за необсъждане от въззивния съд на представени по делото молба И. Д. П. и решение от 23.03.03г. по гр.д.№ 127/02г. на Монтанския окръжен съд, с което се възстановява собствеността на наследниците на Г. П. Г., без да сочи какви относими към предмета на спора, респ. към решаващите изводи на съда факти са установени с тях. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно практиката на ВКС възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и гори не се извършва с решенето на съда, с което само се признава това право, а единствено с решението на овластения за това административен орган – ОСЗ, имащо конститутивно действие, което в случая е издадено въз основа на решението на съда и е обсъдено. С оглед на това третият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, а и същият няма отношение към съображенията на съда за отхвърлянето на иска. Във връзка с него и останалите два въпроса, които са по съществото на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, касаторите се позовават на противоречие с посоченото решение на Монтанския окръжен съд, каквото липсва, а освен това същото е постановено по административен, а не по граждански спор и съгласно ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.2 не се включва в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на поставените по-горе въпроси не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /т.4 от посоченото тълкувателно решение/ за допускане касационно обжалване, във връзка с които никакви доводи не са изложени.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.15г., постановено по в.гр.д.№ 260/15г. на Монтанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: