О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 26.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1142/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. Г. Ц. и В. Г. Ц. и двамата от гр. В. против решение № 1039/15.07.2009 год. по гр.дело № 1749/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 2116/26.06.2008 год. по гр.дело № 5067/2005 год. и ревандикационният иск е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които били от съществено значение за конкретното дело, но са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, изразяващ се в изключване на презумпцията за правото на собственост върху изградената постройка, заради приращението към имота, в който тя се намира, бил решен в противоречие с решение № 41/24.06.1975 год. по гр.дело № 32/1975 год. на ОСГК. Необсъждането на всички наведени отменителни основания, както и проверката върху тяхната правилност е вторият процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с цитираното от касаторите решение № 481/10.04.2003 год. по гр.дело № 1521/2003 год. на ВКС. Недопускането на свидетели, поискани от касаторите за установяване на обстоятелства, че предмет на сделката е било само мястото, но не и съществуващата в него сграда бил третият процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката, цитирана в решение № 271/31.01.1969 год. по гр.дело № 2242/1968 год. на ВС.
Ответникът по касационната жалба В. С. К. от гр. В. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд счете, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: Доводите на касаторите за необсъждане на всички наведени във въззивната жалба отменителни основания, както и обсъждането на събраните по делото доказателства са от значение за правилността на обжалваното решение. Тази проверка обаче ще се извърши едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. В този смисъл цитираните решения № 481 по гр.дело № 1521/2003 год. и решение № 1* по гр.дело № 373/2003 год. на ВКС на РБ са неотносими, защото не подкрепят хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Правният извод на съда, че при отчуждаване на парцел, в който има построена сграда се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата в притежавания обем, въпреки че това не е отразено в договора се подкрепя, а не противоречи на цитираното от касаторите решение № 271/31.01.1969 год. по гр.дело № 2242/1968 год. на ВС на РБ. Съгласно цитираното решение в тежест на отчуждителя е да установи с положителни и конкретни доказателства обратното, че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата. Отчуждителите по сделката, изповядана с нот.акт № 197/1999 год. са касаторите, а доколко те не са успели да оборят презумпцията на чл.92 ЗС, което е било в тяхна тежест, този въпрос касае правилността на решението и обсъждането му в производството по чл.288 ГПК е недопустимо.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 15.07.2009 год. по гр.дело № 1749/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Т. Г. Ц. и В. Г. Ц. и двамата от гр. В., с вх. № 28375/21.08.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: