О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 13.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5225 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. С. против решение № 185/от 05.06.2008г., постановено по гр.д. № 932 по описа за 2007г. на Добрички окръжен съд., с което е отменено решение № 4*7г. по гр.д. № 1408/2004г. на Добрички РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против П. И. И. да се признае за установено, че правото на възстановяване на собствеността върху 39,981 дка земеделска земя в землището на с. П., К. от общо 168,800 дка. в същото землище, реституирани с решение № 2464/24.10.1992г. по заявление вх. № 1998/02.12.1991г. на наследници на С. К. С. принадлежи на наследници на Й. К. С. /Димитрова С. /
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че не се установява, получените в дял от Й. К. С. /Димитрова С. / по договор за делба на наследство от 23.07.1945г. общо две ниви от 39,981 дка. да са между заявените от ответника и признати му за възстановяване 168,800 дка и, че макар да не е длъжен ответника е доказал правото на собственост на наследодателя си на три основания: – получени в дял по същата делба, придобити на лично основание преди 1945г. и около 100 дка придобити от съпругата му, която ги е получила от своя баща по наследство, притежаващ общо 652 дка.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой конкретно е съществения материално правен въпрос по приложението на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, разрешаването на който ще доведе до създаване на по-широка практика за точното прилагане на закона и за развитието на правото и защо счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК. От касационната жалба също не може да се извлече такъв въпрос, тъй като в нея се анализират свидетелските показания и доказателствата по делото. От приложените решения на РС-Мадан по гр.д. № 609/2001г., Р № 344/2004г. по гр.д. № 1409/2003г., решение № 528/02.08.2004г. по гр.д. № 1246/2003г. на ВКС също не може да се извлече материално правен въпрос, който да има отношение към казуса, предмет на иска.
Ответникът по касация оспорва допускането до обжалване, като счита, че не са изложени основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен съществен материално правен, или процесуален въпрос. Такъв е въпросът, от отговора на който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. Този правен въпрос е винаги конкретен и се извлича след подвеждане на фактите и доказателствата към правните норми и касае приложението им в конкретен аспект, приложим към казуса, предмет на спора. С касационната жалба на С. не е формулиран основен материално правен, или процесуален въпрос, който следва да се разреши от ВКС и от който да зависи изхода от спора, ако възивното решение бъде допуснато до обжалване. Изложени са факти по делото, анализирани са свидетелските показания, но те не са обобщени така, че да сочат на основен правен въпрос, който следва да разреши ВКС. Касационната инстанция е инстанция по приложението на правото, а не по установяване на фактите. Единственият процесуален въпрос, който може да бъде извлечен от касацционната жалба е, че съдът не сравнил показанията на разпитаните свидетели по настоящото дело с показанията им по предходни дела между същите страни, от което явно да формулира извод за неистинност. Следва да се отбележи, че съдът не може да анализира гласни доказателства, събрани по други дела и да се позовава на тякива защото би нарушил принципа на непосредствеността и би се позовал на доказателства, които не са събрани в производството, по което постановява решението. Постоянна е и практиката относно това, че преценката на гласните доказателства е суверенно право на съда, разглеждащ спора по същество. Следователно по така извлечения процесуален въпрос, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, а представените от касатора решения нямат отношение към казуса, предмет на иска.
Не е налице и наведеното основание за допускане до касационно разглеждане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Тази хипотеза – точното прилагане на закона с оглед развитие на правото е налице когато конкретна правна норма е неясна, или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл, когато няма практика по такава правна норма, или институт на правото, или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на ВКС, предизвикано от обществено икономическите условия в страната. Не е налице нито една от тези хипотези, защото по приложението на нормата на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която посочва касатоката като нуждаеща се от изясняване на точния й смисъл има богата съдебна практика, а поради не формулиране на конкретен правен въпрос по приложението й, съдът не може да прецени, дали точно по този въпрос липсва практика.
Или в обобщение, в изложението към касационната жалба, а и от съдържанието й не са обосновани и доказани предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 05.06.2008г., постановено по гр.д. № 932 по описа за 2007г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. К. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: