ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
София, 17,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1093 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. и като Е. с фирма Х. Д. , Ю. Т. и И. Т. от София против решение № 1143/29.07.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Софийски АС, с което се осъждат: 1. Ив. Т. и Е. да заплатят солидарно на О. ЕООД-с. Горна М. на основание чл.265,ал.1 и чл.261,ал.3 ЗЗД сумата 20 351.33 лв. частична претенция за разходите за поправка на недостатъци по договори за строителство от 20.10.99 г. и 7.08.2000 г., ведно със законната лихва, 2. Ю. Т. и Е. да заплатят солидарно на ЕООД същата частична претенция, 3. М. Т. лично и като Е. да заплати на ЕООД същата частична претенция.
Подадена е и частна жалба против определение от 29.09.2009 г. с което по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм. касаторите са осъдени за разноски.
Ответното по касационната жалба О. ЕООД-с. Горна М. е подало отговор, че касационното обжалване е недопустимо, а касационната жалба е неоснователна, като претендира за адвокатско възнаграждение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в жалбата, се твърди, че по материалноправните въпроси: налице ли е солидарна отговорност между ответниците съобразно разпоредбата на чл.261,ал.3 ЗЗД и относно приложението на чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД, съдът се е бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не е посочена такава практика.
За да е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Твърдяното противоречие не е налице. Представеното решение № 45/25.01.2002 г. по гр.д. № 1491/2001 г. на V г.о. не е влязло в сила. Р № 1155/30.11.93 г. по гр.д. № 465/93 г. на V г.о. касае солидарност по чл.121 ЗЗД, а не по чл.261,ал.3 ЗЗД. С Р № 677/20.10.2008 г. по т.д. № 300/2008 г на ІІ т.о. е прието, че правната квалификация на предявения иск по чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД съответствува на твърдените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, както и че не е проведено пълно доказване на твърдените факти за действително извършени дейности по отстраняването на недостатъците, включително и за направените разходи. Липсата или наличието на данни от които зависи ангажирането на отговорността на изпълнителя за недостатъци на извършената работа, е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и затова не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като към нея няма приложен списък на разноските-чл.80 ГПК. Формален е доводът в частната жалба, че след като съдът е посочил в обжалваното определение, че разноските са конкретно посочени в молбата на ищеца, е следвало да ги посочи и в определението.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1143/29.07.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Софийски АС.
Осъжда М. Т. и като Е. с фирма Х. Д. , Ю. Т. и И. Т. от София да заплатят на О. ЕООД-с. Горна М. сумата 1 650 лв. възнаграждение за един а. по това производство.
Потвърждава определение от 29.09.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: