О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 13.03. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 874 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на У. В. К. чрез адвокат В. Щ. и допълнителна касационна жалба на същата страна чрез адвокат К. П. срещу решение № 599/08.04.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 19/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, нищожност и недопустимост на обжалваното решение, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от У. В. К. срещу [фирма] по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата от 29950 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпяна загуба от неточно изпълнение от ответника на сключен между него и ищцата договор от 30.03.2007 г. за разплащателна сметка. Ищцата твърди, че с оглед на този договор и откритата при ответника разплащателна сметка, трето лице – Н. А., е изтеглила на два пъти суми общо в размер на 29950 евро, като банката не е положила грижата на добър стопанин и не е изпълнила задължението си по чл.428 ТЗ /отм./ да я уведоми като титуляр на сметката за тези операции, от което ищцата е претърпяла вреди, касаещи загубата на изтеглените парични средства. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че при така сключения между страните договор за разплащателна сметка, не е налице неточно изпълнение от страна на банката, от което да са последвали претендираните от ищцата вреди. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, САС е приел, че в случая банката е изплатила суми от сметката на ищцата на трето лице при представено от него нотариално заверено пълномощно от ищцата от 30.03.2007 г., чиято истинност не е оспорена в процеса. С оглед наличието на това пълномощно, действията на банката са изпълнени при условията на чл.6 ал.1 и ал.2 от сключения с ищцата договор за откриване на разплащателна сметка, поради което не е налице нарушение от страна на банката на чл.428 ТЗ /отм./, доколкото банката е действала в съответствие със сключения договор между нея и титуляра на сметката, положила е изискуемата се от закона грижа за добросъвестно изпълнение на задълженията си, като няма данни ищцата да е искала, а банката да е отказала да й даде информация за извършените операции по откритата разплащателна сметка, както е договорено /чл.3 от договора/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и в допълнителната касационна жалба, касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за достъп до касация, каквито са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Излага доводи, или по-скоро твърдения за неправилност на въззивното решение, за нищожност и недопустимост на същото, без правни основания за наличие на тези пороци, предположения за извършено престъпление – всичко свързано само с тежкото здравословно състояние на ищцата, което е доказано по делото, но няма никакви доказателства, респ. данни за извършено престъпление, за недопустимост на постановеното въззивно решение или за нищожност на същото. Спорът се свежда до изплатени от банката суми от разплащателната сметка на ищцата, което е извършено по нареждане на неин пълномощник с представено и приложено по делото нотариално заверено пълномощно, което не е оспорено. Действията на банката са в съответствие със закона и сключения договор с ищцата за откриване на разплащателна сметка /чл.3 и чл.6 ал.1 и ал.2 от договора/, при което няма основание да се приеме неизпълнение на договорните задължения от страна на банката. Доколкото няма оспорване на представеното нотариално заверено пълномощно, с което са изтеглени суми от сметката на ищцата и няма данни за допускане на каквито и да е нарушения на закона при извършване на упълномощаването, няма основание да се обсъждат доводите и въпросите във връзка с това пълномощно. Доводите за неправилност на касатора и предположенията за извършено престъпление, които не намират опора в събраните по делото доказателства, не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Независимо от гореизложеното, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Представената съдебна практика не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2ГПК. Само решение № 110/09.07.2010 г. на ВКС с приложеното определение по чл.288 ГПК за същото дело, е относимо към хипотезата на чл.428 ТЗ /отм./, разглеждана и в настоящия казус, но при друга установена фактическа обстановка. По това дело е обсъждана хипотеза за изплатена от банката сума от разплащателна сметка на едно лице, без негово нареждане или съгласие, докато в настоящия случай плащането е извършено по нареждане на титуляра с редовно и неоспорено нотариално заверено пълномощно. Решение № 1193/10.01.2009 г. на ВКС касае упълномощаване за продажба на недвижим имот, каквото не е основанието в настоящия случай по настоящия иск – продажбата на недвижим имот с друго пълномощно е извършена преди изплащане на сумите по разплащателния влог и не е предмет на предявения иск по настоящото дело. Всички останали приложени решения на ВКС касаят казуси, правно и фактологично неидентични с казуса по настоящото дело. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Самото посочване на този текст и твърдението, че произнасянето на ВКС ще е от полза за развитието на правото и точното приложение на закона, поради липсата на съдебна практика, макар да е посочена такава /неотносима към разглеждания казус /, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 599/ 08.04.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 19/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.