1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 3509 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274-279 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от А. Б. М. по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, приподписана от адв. Н. Л. Р., САК, срещу определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 19842 от 18. 06. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС, с което е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от А. Б. М. против И. Г. Ж. искова молба. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на определението в посочената част на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ГПК.
С подадената частна жалба се иска отмяна, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, на определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в и в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. против определение № 8454 от 4. 04. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС, ГО, 21 с-в, постановено по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, в отхвърлителните му части.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
По частната жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Същата е допустима – подадена от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение в частта му потвърждаваща връщането, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, на подадената от А. М. против И. Ж. искова молба в частта й по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Обжалването следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателката въпрос налице ли е нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК, когато искането за защита може да бъде изведено от изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Въпросът е разрешен в противоречие с приетото в определение № 201 от 5. 06. 2014 г. по ч. гр. д. № 3063/2014 г. по описа на ВКС, 2 г.о. В тълкувателната част на мотивите към същото е разяснено, че отправеното до съда искане за защита подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения. От ищеца не може да се изисква, след като надлежно е посочил фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника, да формулира юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма, тъй като това би ограничило правото му на защита. По смисъла на чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК исковата молба представлява единство на обстоятелствена част и петитум, при което искането за защита трябва да се намира в логическа връзка с изложените фактически твърдения и да се тълкува и възприема във връзка с тях. Не може в тежест на страните да се вменява задължението да знаят материалния закон.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна в допуснатата до разглеждане част.
Първоинстанционното производство е било образувано по подадена от А. Б. М. против И. Г. Ж. искова молба, в която част от предявени претенции са квалифицирани от ищцата както следва: иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД с цена 9376 лв., иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД с цена 7501 лв. и иск по чл. 59 ЗЗД с цена 100300 лв. Исковата молба, уточнена с писмен отговор вх. № 70837/30. 05. 2017 г., депозиран в изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане № 16244 от 20. 05. 2019 г., съдържа следните твърдения и искания досежно посочените претенции:
1/. Твърди се, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от ГАРАЖ № 5 със застроена площ от 18, 90 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на жилищна сграда, построена в [населено място], [улица]. Придобила е правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., от нея и бившия й съпруг М. Й. М., през бреме на брака им, и прекратена с развод през 2011 г. съпружеската имуществена общност. С постановление от 18. 10. 2017 г. по изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П. собствеността върху 1/2 ид.ч. от гаража била възложена на взискателката И. Г. Ж. и последната въведена във владение на 10. 09. 2018 г. Постановлението е нищожно и не породило вещно прехвърлително действие, поради което правото на собственост на ищцата не е прехвърлено на ответницата. Постановлението е нищожно по следните съображения: изпълнителното производство е образувано без да се представят изпълнителни листове и влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени; И. Ж. не е била кредитор на А. М. по парично или непарично вземане; същата е „привиден кредитор“ по смисъла на ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС; за публичната продан не е уведомен и участвал собственикът на другата 1/2 идеална част от обекта. Иска се осъждане на Ж. да предаде на М. владението върху 1/2 ид.ч. от гаража.
2/. Твърди се, че ищцата е носител на вещно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ № 7 със застроена площ от 15, 62 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. Правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от гараж № 7 е дарила на синовете си Б. М. М. и Й. М. М. н.а. № …. г., като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване общо върху 1/2 идеална част от същия, което обосновава интересът й от предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Дарената 1/2 ид.ч. е била придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключена от нея и бившия й съпруг М. Й. М. с н.а. № …. г., и прекратена с развод през 2011 г. съпружеска имуществена общност. С постановление от 18. 10. 2017 г. по изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от гаража бил възложен на взискателката И. Г. Ж. и последната въведена във владение на 4. 12. 2018 г. Постановлението е нищожно и не породило вещно прехвърлително действие, а и ищцата е ползвател на гаража, поради което има право да упражнява фактическа власт върху същия. Съображенията за нищожност на постановлението са идентични с посочените по-горе в т. 1. Иска се осъждане на Ж. да предаде на М. владението върху 1/2 ид.ч. от гаража.
3/. Във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 130000 лв. се твърди, че ищцата била собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 със застроена площ от 183, 41 кв.м., находящ се на 5 етаж в жилищна сграда, построена в [населено място], [улица], ведно с прилежащото му мазе № 3 от 5, 90 кв.м., както и с 3, 79 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо парцел …. с площ 953 кв.м., в кв. …. по плана на [населено място], м. „Г. М.“. Придобила е собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., от нея и бившия й съпруг М. Й. М., през бреме на брака им, и прекратена с развод през 2011 г. съпружеската имуществена общност. По изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента било изнесено на публична продан и с постановление от 1. 12. 2017 г., невписано, за купувач е обявено трето лице, въведено в имота. Купувачът превел по сметка на ЧСИ продажната цена и след изготвено на 11. 12. 2018 г. разпределение на платената цена, сумата била преведена по сметка на Ж.. Взискателката И. Ж. била привиден кредитор, не е имала парично или непарично вземане към А. М., поради което с получаването на продажната цена на апартамента се е обогатила без основание за сметка на собственика А. М., която е обедняла. Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 130000 лв.
При тези данни настоящият състав намира, че въззивното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК, в частта му потвърждаваща първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба в частта по исковете по чл. 108 ЗС – за двата гаража и по чл. 59 ЗЗД – за присъждане на сумата 130000 лв. Досежно исковете по чл. 108 ЗС са изложени са фактите, които според ищцата пораждат правото й на собственост върху 1/2 ид.ч. от гараж № 5 и правото й на ползване върху 1/2 идеална част от гараж № 7, както и съображенията, поради които счита, че възлагателните постановления не са породили вещно прехвърлително действие в полза на ответницата и същата ги държи без основание. Ясно е заявено и искането за осъждане на ответницата да й да предаде владението върху 1/2 ид.ч. от гаражите. Досежно иска по чл. 59 ЗЗД са изложени фактите, които според ищцата пораждат правото й на вземане за сумата 130000 лв. към ответницата. Ясно е заявено и искането за осъждането й да заплати сумата на ищцата. След като исковата молба в посочените части е била приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, не са били налице основания за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщането й. Дали претендираните от ищцата права – вещно право на собственост, вещно право на ползване и право на парично вземане са възникнали в резултат на осъществяване на посочените от нея факти, дали все още съществуват или са погасени и следва ли да се даде исканата съдебна защита е въпрос от значение при преценка основателността на исковете.
По изложените съображения, въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане следва да бъдат отменени в частта им касаеща исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение в частта му потвърждаваща първоинстанционния акт за връщане на исковата молба по останалите заявени претенции.
По частната жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Същата е допустима и основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба на А. Б. М. против определение № 8454 от 4. 04. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС, ГО, 21 с-в, постановено по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, в отхвърлителните му части, съдът е приел, че разглеждането на жалбата е безпредметно, предвид потвърждаването на разпореждането за връщане на исковата молба. Поради отмяна на определението за потвърждаване на разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК в частта по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, въззивният съд следва да разгледа частната жалба на А. М. против определението по чл. 83, ал. 2 ГПК в отхвърлителните му части.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 19842 от 18. 06. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС в частта, с която е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от А. Б. М. против И. Г. Ж. искова молба в частта по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в и потвърденото с него разпореждане № 19842 от 18. 06. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС в частта, с която е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от А. Б. М. против И. Г. Ж. искова молба в частта по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД И ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от А. Б. М. против И. Г. Ж. искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 19842 от 18. 06. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС в останалите му части.
ОТМЕНЯ определение № 2394 от 17. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3306/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. против определение № 8454 от 4. 04. 2019 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на СГС, ГО, 21 с-в, постановено по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, в отхвърлителните му части И ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: