4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 14.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1021по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- С. срещу определение №2798/20.09.2010 г. на ОС-Варна по т.д. №1599/10г., с което е потвърдено разпореждане 19774/18.05.2010 г. на В., 33 с-в по гр.д. № 7299/2010 г. за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу [фирма]- [населено място], в качеството на издател и [фирма]-гр. В. в като авалист за 12 343,88 евро. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
В изложение на основанията за допускане до касация страната се позовава на противоречие по обуславящите въпроси в практиката на съдилищата- основание по чл. 280 ал.1, т.1и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, от ГПК и отговаря на изискванията на ал.4.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издаденият от „АЙ ТИ Г. 2005 АД запис на заповед, по който същият се задължава в полза на [фирма] за сумата от 12 3431 88 евро е редовен от външна страна. Падежът на задължението по него е на предявяване и без протест. Доколкото става въпрос за издадена ценна книга с падеж на предявяване, за да настъпи изискуемостта на задължението по нея е необходимо самото предявяване за плащане на длъжника-издател. При невъзможност на предявяването това се удостоверява чрез протест, а когато записът на заповед е издаден при наличие на клауза „без протест” – чрез нотариална покана. Относно връчването на нотариалната покана, съдът е преценил, че доколкото липсват данни за фактическо напускане на адреса по търговския регистър от страна на дружеството-издател на ценната книга , на който е изпратена нотариалната покана, то при връчването е следвало да се процедира по реда на чл.50 ал.4 ГПК, а не по този по чл.50 ал.2 ГПК. Или за да се приеме редовност на връчването на поканата е трябвало да бъде залепено уведомление на видно място, съгласно правилото на чл.47 ал.1 от ГПК, към което препраща чл.50 ал.4 от ГПК за случаите, когато има наличен офис на търговеца на адреса, но служителите в него отказват да получат поканата. С оглед изложеното съдът е преценил, че липсва доказан настъпил падеж на процесното задължение по ценната книга, поради недоказаност на предявяването и следователно молбата по чл.417 т.9 ГПК следва да се отхвърли.
В изложение на основанията за допускане до касация страната се позовава на противоречие по обуславящите въпроси на обжалвания акт с практиката на ВКС и противоречивото му решаване в практиката на съдилищата- основание по чл. 280 ал.1, т.1и т.2 от ГПК. Формулирани са като обуславящи следните трш правни въпроса:
1. Обуславянето на изискуемостта на задължението по запис на заповед от предявяването на длъжника, когато става въпрос за ангажиране отговорността на издателя и авалиста
2. Кой ред се прилага при връчването на нот.покана на търговец ЮЛ, когато същият е напуснал фактически адреса си по търговския регистър: чл.50 ал.2 ГПК или чл.50 ал.4 ГПК,
3. Настъпилата изискуемост на вземането по ценната книга спрямо издателя води ли и до изискуемост спрямо авалиста.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., от значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
От гореизложените правни съображения на въззивния съд става ясно, че за да достигне до крайните си изводи по спора, същият приема, че доколкото процесната ценна книга е с падеж на предявяване при клауза „без протест”, то първо: предявяването и на издателя е задължително за настъпване изискуемостта на задължението и второ: нот.покана посредством връчването на която става самото предявяване неправилно е „връчена” при условията на чл.50 ал.2 ГПК, доколкото липсват категорични данни, че дружеството-издател е напуснало офиса си на адреса си по търговския регистър, посетен от връчителя на нот. покана и приема, че връчването е следвало да стане при условията на чл. 50 ал.4 ГПК във вр. с чл. 47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на видно място на входа на офиса.
От изложено следва, че първият правен въпрос действително се явява обуславящ правните изводи на съда по конкретния спор. По въпроса за зависимостта на настъпването на изискуемостта на задължението спрямо издателя по запис на заповед с падеж на предявяване от факта на самото предявяването налице е задължителна практика на ВКС- ТР № 01 от 28.12.2005 г. по тълк. дело №1/2004 г. на ОСТК на ВКС – т. 3, от която става ясно, че за разлика от всички останали случаи, в които падежът на менителничното задължение не е в зависимост от предявяването, то в хипотезата, когато изрично падежът е на предявяване , за да настъпи изискуемостта и спрямо самия издател е необходимо извършването на действия от страна на кредитора по извършването на самото предявяване за плащане спрямо длъжника. Следователно отговора , който решаващият съд е дал на този обуславящ въпрос е напълно съобразен с т.3 от цитираното тълкувателно решение. Ето защо и доколкото е налице задължителна практика по смисъла на т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК, в която на този въпрос е отговорено в същата насока, в която е и отговорът в обжалвания акт, то липсва основание за допускане до касация.
По отношение въпросите: кой ред се прилага при връчването на нот.покана на търговец ЮЛ, когато същият е напуснал фактически адреса си по търговския регистър: чл.50 ал.2 ГПК или чл.50 ал.4 ГПК и настъпилата изискуемост на вземането по ценната книга спрямо издателя води ли и до изискуемост спрямо авалиста, настоящият касационен състав счита, че същите не обуславят изхода на настоящия спор. Това е така, тъй като , за да приеме, че в случая липсва надлежно връчване , решаващият съд изрично се е позовал, на липсата на категорични данни, че дружеството длъжник е напуснало адреса си по ТР, на който се помещава работещ офис, според отбелязването в нот. покана, поради което и е счел, че нот. покана следва да се връчи чрез залепване на уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК, съгласно чл.50 ал.4 от ГПК. Именно конкретно приетите факти изключват приложението на чл.50 ал.2 от ГПК, т.е. хипотезата, когато ЮЛ-търговец е напуснало адреса, в каквато хипотеза въпросът би бил релевантен.
По въпроса за това , дали настъпилата изискуемост на вземането по ценната книга спрямо издателя води и до изискуемост спрямо авалиста, съдът изобщо не е взел становище в обжалвания акт, тъй като е приел, че спрямо самия издател изискуемостта не е настъпила по изложените вече съображения-липса на надлежно предявяване за плащане, при изрична уговорка на падеж на предявяване. Ето защо тези два въпроса не са обуславящи и следователно не следва изобщо да се поставя под критериите за преценка за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2798/20.09.2010 г. на ОС-Варна по т.д. №1599/10г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.