О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 199
София ,15.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2084 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 1544 от 05.04.2013 год./ на Л. Д. С. и В. В. С. , и двамата от [населено място] с искане за отмяна на Определение от 21.02.2013 година по ч.гр.възз.д. Nо 113 / 2013 год. на ОС- Кюстендил.
С посоченото определение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил определение от 04.02.2013 година по гр.д. Nо 126/2013 година на РС-Дупница за прекратяване на исковото производство по чл. 124 ал.1 ГПК на основание чл. 299 ал.1 ГПК във вр. с чл. 344 ал.1 ГПК.
За да потвърди определението за прекратяване , въззивният съд е приел, че е налице идентитет на предмет на спора , страни и искане между делбеното производство- първа фаза, приключило с влязло в сила решение по допускане на делбата , т.е. решението по чл. 344 ал.1 ГПК, и заявеният в самостоятелно производство иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК на апартамент в [населено място], придобит на оригинерно основание- придобивна давност от ищците- участници в спора за съдебна делба на същия недвижим имот, поради силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344 ал.1 ГПК има преграждаща роля и не допуска преразглеждането на спора в друго исково производство.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния закон- чл. 299 ал.1 ГПК след като е прието, че с постановяване решението по чл. 344 ал.1 ГПК са преклудирани всички спорове по повод собствеността на процесния недвижим имот .
Иска се отмяна на обжалваното определение , като наред с това , на основание чл. 270 ал.2 ГПК се иска прогласяване нищожността на влязлото в сила решение по чл. 344 ал.1 ГПК, постановено по гр.д.Nо 1903/2010 год. на РС-Дупница.
С изложение, интегрирано в частната касационна жалба се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , тъй като по процесуално-правен въпрос : за приложението на чл. 299 ал.1 ГПК в хипотезите на постановен съдебен акт в първата фаза на делбата по чл. 344 ал.1 ГПК и заявен в последствие в отделно самостоятелно исково производство иска за изключителна собственост на недвижимия имот, предмет на делбения процес,е налице задължителна съдебна практика – ТР 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, Решение No 1222-64-I на ВС, Решение Nо 1367-61-I на ВС/ последните две неприложени към частната касационна жалба/.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и с оглед данъчната оценка на процесния недвижим имот – с цена на иска над 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение/ респ. се потвърждава / частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед на конкретно развитите доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато в рамката на чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , за да бъде надлежно селектирана една касационна жалба/ частна касационна жалба/ , касаторът следва да формулира материално или процесуално правен въпрос, който има значението / от гл.т. на спора / на обуславящ изхода на делото.
Настоящият състав приема , че формулираният от защитата на касатора „ правен въпрос” приложението на чл. 299 ал.1 ГПК в хипотеза на два иска , различни по предмет на спорното право.
За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да е посочил задължителната съдебна практика, на която се позовава.
Цитираните / и неприложени/ решение на ВС от 1961 и 1964 година не съставляват задължителна съдебна практика- т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , а посоченото и приложено ТР 1/2000 год. от 04.01.2001 година на ОСГК на ВКС засяга само процесуални въпроси , свързани с правомощията на въззивната инстанция при действието на правилата на отменения ГПК и конкретно с възможността да се релевират нови защитни средства срещу заявения иск, но не касаят приложението на чл. 224 ал.1 ГПК / отм./ , в който аспект тази съдебна практика е неотносма към поставения правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като правната норма , която се иска да бъде разяснена е ясна и не създава никакви противоречия в съдебните актове по повод на приложението и.
По искането за прогласяване нищожността на съдебното решение по гр.д. Nо 1903/2010 год. на РС- Дупница по чл. 344 ал.1 ГПК. Искането е недопустимо доколкото се релевира в настоящото производство по обжалване на съдебен акт – определение по чл. 130 ГПК, с което е установена недопустимостта на предявения главен иск. съдебната практика допуска възможността за релевиране нищожността на едно съдебно решение , но само в рамките на защитата на конкретно субективно материално право т.е. в рамките на разглеждане на делото при надлежно упражнено право на иск.
Като приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване и на основание чл. 278 ал.4 във вр. с чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 1544 от 05.04.2013 год. , подадена от Л. Д. С. и В. В. С. , и двамата от [населено място] по искането им за отмяна на Определение от 21.02.2013 година по ч.гр.възз.д. Nо 113 / 2013 год. на ОС- Кюстендил ..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :