О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 18.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 240/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. И. от гр.Велико Търново против определение № 279 от 17.12.2018 г. по в. ч. т. д. № 388/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд определение от 01.11.2018 г. по т. д. № 232/2018 г. за оставяне без уважение искането на същото лице за освобождаване от държавна такса за производството, образувано по подадена от него искова молба по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като счита за неправилна преценката на съда, че разполага с възможност за заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 4000 лв., аргументирана с факта на притежавано от него жилище и лек автомобил. Релевира оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че решаващият състав е приел за недоказан размерът на получаваното от него обезщетение за безработица, без да изпълни задължението си да даде указания за представяне на доказателства в тази насока.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПK е поставен въпросът: „При подадена молба за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която не са приложени надлежни доказателства, следва ли съдът да укаже на молителя и да му даде възможност да представи необходимите писмени доказателства, или може и без да дава такива указания, да остави без уважение молбата“.
По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 369 от 17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ІІ т. о., определение № 548 от 23.10.2009 г. по ч. т. д. № 545/2009 г. на І т. о. и определение № 354 от 21.05.2012 по ч. гр. д. № 233/2012 г., III г. о.
Освен това, частният касатор моли за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на акта (чл. 280, ал. 2 ГПК) по съображенията, изложени в частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на А. Г. И. за освобождаването му от държавна такса за делото, образувано по предявен от него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му М. Г. И., настъпила при ПТП на 11.10.2013 г., въззивният съд е приел, че от данните в представената декларация не може да се направил извод, че молителят не притежава достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса и разноски за производството. Решаващият състав е взел предвид, че: ищецът е в трудоспособна възраст (33 г.); здрав е; притежава жилище и лек автомобил „Ауди А4“; не е женен; няма непълнолетни деца, които да издържа и няма данни за размера на обезщетението за безработица, което декларира като източник на средства за издръжката му.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е единствено обуславящ за изхода на делото. Видно от мотивите на обжалвания акт, изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките за освобождаването на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса е направен не само с оглед недоказване размера на получаваното от него обезщетение за безработица, а с оглед всички установени по делото обстоятелства, относими към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквито са: имущественото състояние на ищеца, изразяващо се в притежаван недвижим имот и лек автомобил марка „Ауди А4“; младата му възраст (33 години) и добро здравословно състояние, предполагащи възможност за полагане на труд и получаване на доходи; липсата на ангажименти към други лица за осигуряване на издръжката им. Следователно, недоказването размера на получаваното от ищеца обезщетение за безработица е само едно, но не решаващо обстоятелство, за формирания извод, че същият не разполага с възможност за заплащане на държавната такса.
Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на обсъждане наличието на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното определение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, отъждествявайки твърдяната от него очевидна неправилност с неправилността на въззивното определение по изложените в частната касационна жалба оплаквания. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на въззивния акт, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 279 от 17.12.2018 г. по в. ч. т. д. № 388/2018 г. на Великотърновски апелативен съд,.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: