О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3892 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. П. против решение № 2636 от 27.04.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 12224 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Г.О., II „б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 127300 от 25.5.2017 г. по гр. д. № 21249 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на касатора, за възстановяването му на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 6 192 лв. обезщетение за оставането без работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Могат ли дадените обяснения от страна на работника/служителя/ да се използват като решително доказателство за извършеното от негова страна дисциплинарно нарушение, когато тези обяснения не се потвърждават от събраните по делото доказателства?
2. Допустимо ли е да се постанови решение, с което заповедта за уволнение се приема за законосъобразна, ако от събраните по делото доказателства не може да се установи с категоричност извършването на вмененото дисциплинарно нарушение?
Ответникът „Летище София“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е работил по силата на трудов договор с „Летище София“ ЕАД като продавач, когато със заповед № 13 от 11.03.2016 г. е бил дисциплинарно уволнен заради подробно описани в заповедта двадесет нарушения. Тези нарушения са извършени в течение на по-малко от час за периода от 17, 41 часа до 18,12 часа на 23.01.2016 г. и са констатирани чрез системата за видеонаблюдение и системата за счетоводно отчитане. Деянията се състоят в непредоставяне на купувачите на фискален касов бон, извършване на продажби без издаване на фискален касов бон и изтегляне на суми от кредитните карти на клиентите, които надвишават стойността на техните покупки. В своите обяснения от 22.02.2016 г. касаторът е признал извършването на нарушенията и ги е обяснил с голямата си натовареност и несъвършенствата на системата за счетоводно отчитане. Посочил е, че няма нанесени материални и нематериални щети на летището. С исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение и в хода на процеса касаторът е променил становището си и е започнал да твърди, че не е осъществил деянията, заради които е наказан. Позовал се е на извода на техническата експертиза, че от записа не може да се индивидуализира лицето, извършило нарушението, оспорил е показанията на служителката, която го е идентифицирала. Изтъкнал е, че видеосистемата и счетоводната система не са синхронизирани във времево отношение и че могат да бъдат манипулирани от външни лица. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е счел за несъстоятелни доводите на касатора и е приел за установено, че нарушенията са извършени. Позовал се е на обясненията на ищеца, които трябва да се зачетат като извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, в какъвто смисъл е цитираната практика на ВКС. Това признание не е окачествено като решаващо доказателство, а е преценено в съвкупност с другите доказателства по делото-присъствената книга, свидетелските показания, видеозаписа, данните в системата за счетоводно отчитане и изслушаната по делото експертиза. Видеозаписът е приет за годно доказателствено средство за установяване на нарушенията, тъй като техническата експертиза не е установила да е манипулиран.
От изложеното е видно, че поставените от касатора въпроси не съответстват на събраните по делото доказателства, на установената фактическа обстановка и на изводите на въззивния съд. Противно на съдържащото се в първия въпрос твърдение, съдът не е възприел обяснението на касатора като т.нар „решително“ доказателство, каквото в сега действащия граждански процес не е предвидено. Напротив-съдът е преценил съдържащото се в обясненията на страната признание на факти съобразно разпоредбата на чл.175 от ГПК- с оглед на всички обстоятелства по делото. От събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода за проведено пълно доказване на дисциплинарните нарушения от страна на работодателя. Този извод на съда съответства на практиката на ВКС за необходимостта доказателствата да се преценяват както поотделно, така и в съвкупност. Доказателствата не трябва да се разглеждат изолирано и догматично и поради някои техни евентуални недостатъци да се приема за недоказано дадено обстоятелство, както всъщност иска касаторът. Така например не може да се изключват установените с видеозаписа нарушения само защото трето лице, непознаващо касатора, не може да го идентифицира безспорно. Достатъчно е свидетелят, който го познава, да потвърди неговата самоличност, а присъствената книга и неговите обяснения да го посочат като извършител. Абстрактната възможност за външно въздействие върху системите и часовата разлика между тях не могат да оборят данните в тези системи, след като няма доказателства за манипулирането им. Поначало съдът не може да изключва дадено доказателство само по себе си, а е длъжен да прецени дали съчетанието на доказателствата създава една цялостна картина, която безспорно установява факта от правно значение/ решение № 554 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на въпросите на касатора относно обсъждането на извънсъдебното признание, съдържащо се в обясненията на работника или служителя и относно преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не противоречат на практиката на ВКС. Затова по тези въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно на две основания. Първото се отнася до извода на съда за установеност на лицето, което е записано от видеосистемата, въз основа на показания на заинтересован свидетел, въпреки че заключението на техническата експертиза сочи невъзможност за идентификация. Второто основание е, че работодателят е издал уволнителната заповед по времето, когато ищецът е ползвал отпуск по болест. От изложените по-горе съображения става ясно, че съчетаното с другите доказателства тълкуване на данните на техническата експертиза, извършено от въззивния съд, съответства на процесуалните правила и затова не може да бъде окачествено като очевидно неправилно. Въззивният съд не е допуснал явно нарушение на правилата на формалната логика и по второто изтъкнато от касатора основание. Този съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е подготвена преди разрешението на инспекцията по труда, но няма нарушение на процедурата, тъй като е връчена след това. Този извод съответства на действащата правна норма на чл.333, ал.7 от КТ и затова също не е очевидно неправилен.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2636 от 27.04.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 12224 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Г.О., II „б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 127300 от 25.5.2017 г. по гр. д. № 21249 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от Т. Л. П. против „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяването на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 6 192 лв. обезщетение за оставането без работа.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: