3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 18.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3085/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №924 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 6213/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. С. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса – „ Удовлетвореният кредитор, продавач по договор за покупко- продажба, има ли право да получи неустойка след като е получил изцяло и в срок продажната цена на стоките, предмет на договора за покупко-продажба”. Сочено е противоречие при разрешаването на този въпрос с решение №446/15г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът е поставил въпроса – „Дължи ли се неустойка по прекратен договор, след като с прекратяване на правоотношението, независимо от правното основание за това / изтичане на срока на действие на договора и др./ се прекратява правната връзка между страните и се погасяват всички права и задължения по договора”. Поддържано е противоречие с решение №90/16г. на ВКС, ІV г.о. Поставен е въпросът – „ Възможно ли е след изтичане на срока на действие на договор, да се сключи последващо споразумение съдържащо единствено клауза за заплащане на неустойка, след като действието на договора за покупко – продажба е прекратено”. Сочено е противоречие с решение № 233/16г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът е поставил и четири въпроса по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивният съд, и със спора по делото. Решаващият състав е приел, че купувачът не е изпълнил задължението си да изтегли от складовете на БА закупените боеприпаси, като съгласно договора между страните стоката се доставя на условие франко ненатоварено превозно средство в складовете на продавача. Допълнителните споразумения са насочени именно към изпълнение на това задължение на купувача. Т.е. така поставен, въпросът не е свързан с установената по делото фактическа обстановка и с приетото от състава, а само с оплакванията на страната за неправилност на акта.Същото е относимо и към вторият въпрос, тъй като съставът изрично е обосновал и мотивирал това, че договорът между страните не е бил прекратен. Третият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържанието му се основава на факти, които не са интерпретирани вярно от страната – а именно това, че допълнителното споразумение, с което е уговорена неустойка, съдържа единствено такава клауза,. а освен това така интерпретираното от касатора е поставено под условието, че договорът за покупко – продажба е прекратен, което не съответства на изведеното от данните по делото от състава, а само на защитните доводи на касатора. Представените и сочени като противоречиви по тези въпроси решения на ВКС са ирелевантни, тъй като нямат връзка с разглеждания случай.
Дори и от поставените четири въпроса, да бъде изведен такъв, който съответства на изискването за общо основание, макар и да са аналогични на разгледаните и да са свързани със защитната теза на касатора, а не с решаващите изводи на състава, то същият би обусловил само неговото наличие. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от страната, то същата следва да сочи доводи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени, поисканите и установени разноски в размер на 1965.75лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №924 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 6213/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1965.75лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: