О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
С., 19.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1234 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №116 от 19.10.11г. по гр.д.№245/11г. на Търговищкия окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на В. С. Д. срещу решение №123 от 17.06.2011г. по гр.д.№483/08г. на Поповския районен съд в частта по претенцията по сметки с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на В. С. Д. по чл.45 от ЗЗД, вр.чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 12000лв., представляваща стойността на непозволено увреждане, изразяващо се в събаряне на пристройка към стара жилищна сграда в имота, както и в частта, с която В. С. Д. е бил осъден да заплати по сметка на Поповския районен съд държавна такса в размер на 61,92 лв. Първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта, с която процесното дворно място е изнесено на публична продан.
Въззивният съд е приел, че независимо от молбата, депозирана преди първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, в която В. Д. е заявил твърдения за строителство на процесната пристройка с негови средства приживе на наследодателя и това да е основанието му да търси нейната равностойност при събарянето и от другия съделител, претенция по чл.12, ал.2 от ЗН не е била приета за разглеждане от районния съд и такова произнасяне в първоинстанционното решение липсва. Затова въззивната жалба в тази част е лишена от предмет.
Неоснователно е другото оплакване на жалбоподателя във връзка с решението по чл.346 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД. Установено е по делото, че в наследственото дворно място е имало стара сграда с пристройка. Събарянето и от ответника при строителството на новата сграда в имота не представлява противоправно поведение, тъй като старата сграда е била напукана и негодна за живеене след земетресението от 1986г. Освен това е имало задължително предписание за събаряне на старата сграда в издаденото строително разрешение. Новата сграда на ответника е съобразена изцяло със суперфицията, която му е била учредена от наследодателя, както и със застроителния план на [населено място]. Изтичането на срока по чл.67 от ЗС не обосновава само по себе си извод за виновно противоправно поведение на ответника.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. С. Д.. В нея се поддържа оплакване, че въззивният съд не е съобразил редица обстоятелства по делото: че другият съделител е съборил старата сграда в наследствения имот и пристройката към нея, която представлява увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН; че е започнал ново строителство, без да предупреди жалбоподателя, при погасено поради неупражняване в срок право на строеж и дори без да се съобрази с параметрите на суперфицията.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение №1459/1972г. на първо гр.отд. на ВС, съгласно което правото на строеж, учредено с гражданскоправна сделка, се погасява в срок от 5г., ако строежът не бъде осъществен в този срок, както и на решение №259/76г. на първо гр.отд. на ВС, според което строителната забрана поради изготвяне на нов идейнозастроителен план не спира течението на погасителната давност по чл.67, ал.1 от ЗС. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без обаче да се посочва правен въпрос и без обосновка с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът в производството И. С. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят не е формулирал материалноправните или процесуалноправните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Неговите оплаквания са във връзка с отхвърлянето на паричната му претенция за заплащане на сумата от 12000лв., представляваща паричната равностойност на причиненото от ответника увреждане, изразяващо се в събаряне на пристройката към наследствената къща, имаща характер на увеличение на наследството от страна на жалбоподателя. Затова и въпросът, който определя изхода на делото, се свежда до това дали събарянето на старата сграда и пристройката към нея представлява противоправно поведение от страна на ответника, за което той може да носи имуществена отговорност. Посочените от жалбоподателя две решения на Върховния съд не дават отговор на този въпрос, затова не може да се приеме, че има противоречие между тях и обжалваното решение, съответно – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Тези две решения са свързани с правния въпрос за погасяването на правото на строеж при неупражняването му в срок. Те биха имали отношение към настоящото дело само ако в неговия предмет беше включен спор за собствеността на новата сграда. Такъв спор обаче няма, тъй като новата сграда не е предмет на делбата.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. То не следва да се смесва с основанието по чл.281, т.3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК възниква в случаите, очертани в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – когато поставеният правен въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, било защото той е свързан с нова правна норма, по която няма съдебна практика, било защото установената практика не е актуална и се нуждае от промяна. Тези условия в случая не са налице. По прилагането на чл.45 от ЗЗД има многобройна съдебна практика, която изяснява отделните елементи на състава, включително и противоправността. Изводът на въззивния съд за липса на противоправно поведение на ответника е изграден на база на събраните по делото доказателства – че старата сграда с пристройката към нея са били увредени от земетресението през 1986г. и тяхното събаряне е било обусловено не само от необходимостта да се реализира правото на строеж на ответника, но основно от невъзможността те да бъдат ползвани по предназначение в състоянието, в което са се намирали след земетресението. Този извод е в принципно съответствие с установената практика по чл.45 от ЗЗД.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116 от 19.10.11г. по гр.д.№245/11г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: