1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 19.04. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3187 /2017 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
В. В. Д. , В. В. Д. и
Ги Ж. В. С. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-Г състав № 2867 от 28.04.2017г. по гражданско дело № 13047 /2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.
Ответниците А. С. М. – К. и Х. С. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 47 състав от 12.05.2016г. , постановено по гр.д.№ 16496/2002г. , с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от В. В. Д. , В. В. Д. и Ги Ж. В. С. против А. С. М. – К. и Х. С. М.. Въззивният съд е приел, че при продажбата от държавата на одържавено от наследодателя на ищците по реда на ЗОЕГПНС жилище на Х. П. Д. и Ц. Х. М. с договора от 01.09.1967г. , не е допуснато нарушение на закона, посочено като основание на иска по чл.7 ЗВСОНИ. Съдът е основал този извод на заключенията на вещите лица, че подписът, положен в графа „продавач” в договора за продажба, е на И. Т. Х. и представеното по делото удостоверение от Столична община, район „Т.“ към момента на сключване на договора е бил председател на Б. районен народен съвет. По доводите във въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е имал основание да задължи ответниците да представят в оригинал процесния договор, след като не са налице данни по делото, че те разполагат с такъв. Съдът е посочил, че от една страна страните не спорят, че именно това е документът, от който ответниците черпят собственическите си права, а от друга страна вещите лица, изготвили в хода на първоинстанционното производство експертизи са извършили изследване, въз основа на което са установили, че положеният подпис в графа „продавач” принадлежи на И. Т. , който е бил председател на изпълнителния комитет на Б. райсъвет.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по приложението на чл. 101 ГПК /отм./. При сравнение на мотивите на обжалваното решение и представените от касатора решения на ВКС, не се установява противоречие. По настоящото дело нито първоинстанционният, нито въззивният съд са прилагали чл. 101 ГПК /отм/. поради отсъствие на фактическия състав на тази правна норма. Той е налице, когато по делото бъде представен документ в препис и насрещната страна, на която той се противопоставя, поиска да бъде представен оригиналът или официално заверен препис от него. Спецификата на настоящото дело, отличаваща го от разрешените въпроси в приложената съдебна практика, се състои в това, че договорът е представен от ищците, чиято доказателствената тежест е да установят нищожност на договора за продажба, и не е оспорен от ответниците, нито те са поискали да бъде представен в оригинал. Следователно липсва идентичност на правните въпроси, разгледани в приложената съдебна практика и настоящото дело във връзка с приложението на чл. 101 ГПК /отм./ и съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, няма основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставените правни въпроси във връзка с поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са обуславящи за делото по следните съображения: Както вече се посочи, по настоящото дело не е била приложима разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ , поради което не се налага да бъде изследван въпросът дали има разлика между предпоставките, процесуалното задължение на съда и последиците от приложението на чл. 101 ГПК /отм./ и чл. 152 ГПК /отм./ и допуснато ли е от съда процесуално нарушение ако същият е отказал да задължи страната да представи оригинала по реда на чл. 101 ГПК /отм./ с мотиви, относими към чл. 152 ГПК/отм./.
Вторият правен въпрос, дали при предявен иск за нищожност на договор поради неподписването му от компетентен орган и липса на оригинала на договора, който да позволи даване на категорично заключение относно авторството на подписа, съдът може да отхвърли искане с мотив, че страните не спорят относно обстоятелството че именно този договор легитимира ответниците не е обуславящ за делото, защото назначените вещи лица са изразили становище, че е възможно да бъде направена експертиза на подписа въз основа на копието от документа. Те са дали категорично заключение , че подписът е на компетентния орган – председателя на изпълителния комитет на Б. районен народен съвет И. Т..
Третият и четвъртият правни въпроси са разновидност на първите два и по тях също не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като възможността да се извърши експертиза въз основа на копие от документ следва да се разреши при съобразяване на становището на вещите лица и конкретните данни по делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че съдебната практика при разглеждане на споровете по чл.7 ЗВСОНИ след приемане на решението ЕСПЧ по делото В. и др. срещу България за тълкуване на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС е в смисъл, че във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали има баланс между обществения интерес, наложил приемането на чл.7 ЗВСОНИ и конкретния резултат, който води до лишаване от собственост на лицата, закупили от държавата одържавения имот. Когато ответниците по иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ са били добросъвестни и са придобили държавното жилище без да се възползват от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материалноправни разпоредби, те не могат да бъдат лишавани от своята собственост – решение по гр.д.№ 389/2009г. на ВКС, І г.о. Хипотезата по настоящото дело е сходна, тъй като с влязло в сила решение по предходно дело е отхвърлен иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за същия имот като е прието, че не е допуснато нарушение на нормативни актове при придобиване на жилището – купувачите са наематели на имота, взето е валидно решение за продажба на жилището, това решение е утвърдено от компетентния орган и купувачите не са се възползвали от своето партийно и служебно положение.
С оглед на изложеното не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
На ответниците не следва да се присъждат поисканите с отговора на касационната жалба разноски, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-Г състав № 2867 от 28.04.2017г. по гражданско дело № 13047 /2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: