ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
София, 21 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1555 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 50/19.01.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 16/2016, с което е потвърдено определение № 4004/25.11.2015 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д № 709/2015, с което е оставена без уважение молба за поправка на явна фактическа грешка.
Недоволна от определението е жалбоподателката К. В. И., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на явна фактическа грешка, когато вместо да остави без разглеждане подадената жалбата срещу акт на съдебния изпълнител в диспозитива на определението съдът оставя без разглеждане обжалваният акт, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да е налице явна фактическа грешка следва да има разминаване между действително формираната воля на съда и външното ? изразяване в диспозитива на съдебния акт. Първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата е постъпила на 05.01.2015 г., като в мотивите не е коментирал датата на пощенското клеймо, което действително е от 29.12.2014 г. и правният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е просрочена може да бъде проверен при осъществяването на инстанционния контрол срещу определението.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че разминаване между действително формираната воля на съда и външното ? изразяване в диспозитива на съдебния акт е налице и когато в диспозитива на съдебния акт са изпуснати думи, които го правят неясен, макар волята на съда да е ясно изразена в мотивите.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на датата на подаването на жалбата и на правния извод на първоинстанционния съд, че тя е просрочена не е налице явна фактическа грешка. Неправилно обаче съдът е приел, като е постановил оставянето без разглеждане на разпореждането на съдебния изпълнител вместо на жалбата срещу неговото действие, първоинстанционният съд не е допуснал явна фактическа грешка.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50/19.01.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 16/2016.
ОТМЕНЯ определение № 50/19.01.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 16/2016.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното от Варненския окръжен съд определение № 4004/25.11.2015 по ч.гр.д № 709/2015, като в диспозитива на определението вместо „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ разпореждане на частен съдебен изпълнител…” се чете „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител…”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.