О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 23,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 58 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. чл. 200, ал. 3 ГПК /отм./.
Образувано е по частната жалба на „А” Е. – гр. В., с вх. № 69506/14. ХІІ.2009 г., подадена против протоколното определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, държано в откритото с.з. на 4. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 3079/09 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена/ – е била върната въззивната жалба на този търговец срещу постановеното от СРС, ГК, 65-и с-в, първоинстанционно решение от 4.VІІІ.2008 г. по гр. д. № 28092/07 г.
Оплакването на търговеца частен-жалбоподател е за неправилност на атакуваното прекратително определение на СГС, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че доколкото във върнатата жалба се съдържало искане за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване: „като същия да се счита за начален от 11.09.2008 г.”, то именно СГС бил надлежно компетентният съд, който да се произнесе по тази молба с правно основание по чл. 39, ал. 1 ГПК /отм./, понеже „пред него следвало да се извърши просроченото действие”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Юръпиън конвърджънс пропърти кампъни България” Е. – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. М от САК по основателността на оплакването за порочност на атакуваното прекратително определение на СГС, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред СГС, частната жалба на „А” ЕООД-гр. Велико Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 197 ГПК /отм./ жалбата се подава „чрез съда, който е постановил решението”, в 14-дневен срок, който в случаите на чл. 190 от същия процесуален закон, започва да тече от „от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено”. С атакуваното протоколно определение на СГС за прекратяване на образуваното пред него въззивно пр-во е било прието, че подадената в канцеларията на гражданската колегия на СРС въззивна жалба от страна на „А” ЕООД-гр. Велико Т. на дата 26.ІХ.2008 г. /по вх. № 49 330/ е била към този момент вече просрочена: както впрочем сам подателят й признава в нейната обстоятелствена част, посочвайки, че е получил съобщение за изготвянето на първоинстанционното решение на 21.VІІІ.2008 г., както и че срокът по чл. 197 ГПК /отм./ „изтича на 4.ІХ.2008 г.” При това положение въззивната инстанция законосъобразно е приложила чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ и затова атакуваното нейно прекратително определение не е порочно /неправилно/. Що се отнася до наведения от търговеца-частен жалбоподател довод, че точно въззивната инстанция била длъжна да се произнесе по искането му за възстановяване на пропуснат /по вина на служители от деловодството на първостепенния съд/ срок за обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК /отм./, той е неоснователен. Просроченото действие е не друго, а именно „подаването на въззивната жалба”, а то – както вече бе посочено по-горе – не се извършва направо пред въззивния съд. Допълнителен аргумент в тази насока е и текстът на ал. 2 на същия чл. 39 от отменения процесуален закон. В заключение, резолюцията на районния съдия от 1. Х.2008 г. върху въззивната жалба на „А” ЕООД-гр. Велико Т. , според която тя била подадена „в срок”, не може да се цени като надлежно произнасяне по молба с правно основание по чл. 37 ГПК /отм./, без да са били призовани страните по делото за изразяване на становища налице са били в действителност „особени, непредвидени обстоятелства”, на които да се дължи пропущането на срока, за който се отнася искането на настоящия частен жалбоподател за възстановяване.
С оглед изложеното частната жалба на „А” ЕООД-гр.- Велико Т. срещу прекратителното определение на СГС, ГК, с-в ІІ-В, от 4. ХІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 3079/09 г. ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, държано в откритото с.з. на 4. ХІІ.2009 г., по гр. д. № 3079/09 г., с което, на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ въззивната жалба на това д-во срещу постановеното първоинстанционно решение на СРС по гр. д. № 28092/07 г. е била върната като процесуално недопустима /просрочена/, а образуваното по нея въззивно производство – прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 58 по описа за 2010 г.