6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място] ,26,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1929 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 239/10.02.2015 год. по гр.д.№ 3331/ 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 033/30.04.2014 год., постановено по гр.д.№ 15 275/2012 год. на Софийски градски съд.С потвърденото решение са уважени предявените от Г. Т. и Й. Т. искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за осъждане касатора да заплати на същите, в качеството им на наследници на починалия при ПТП на 26.09.2012 год. техен син – Ц. Т., застрахователно обезщетение за търпими неимуществени вреди,в размер от по 150 000 лева за всеки от ищците.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като твърди,че съдът не е следвало да основе изводите си на заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, доколкото същите не почиват на обективно установени данни относно обстоятелството пътник или водач на автомобила е бил пострадалият Ц. Т., с оглед изключване отговорността му за ПТП , доколкото същото е безспорно установено като настъпило по изключителната вина на управлявалото лекия автомобил лице.Наведени са в евентуалност и съображения за прекомерност в размера на присъдените обезщетения.
Ответната страна – Г. и Й. Т. – оспорват касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав и в съответствие с касационните доводи и съдържанието на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, съобрази следното :
При процесното ПТП от 26.09.2012 год.,настъпило поради загубен контрол върху превозното средство,след изпреварване и при движение с неподходящо висока скорост, са загинали и четиримата пътници, един от които наследодателят на ищците.Ответникът е поддържал възражението,че на практика обективни данни, че водач на МПС и делинквент, виновен за настъпването на ПТП е лицето С. П.,както твърдят ищците,а не Ц. Т., липсват.След като не се доказва по безспорен начин последното обстоятелство,то не се установяват предпоставки за обезщетяване на ищците,като търпящи неимуществени вреди от смъртта на безспорно неотговорно за настъпването на деликта лице – пътник в автомобила. Ответникът е възразявал и за прекомерност на търсените обезщетения,оспорвайки наличието на отношения на общност, привързаност,обич и доверие между починалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му негови родители.По делото са допуснати автотехническа и медицинска експертизи, вкл. със задачата да установят – с оглед данните събрани на местопроизшествието / вкл. разположение на труповете и части от увредения автомобил / и причинените наранявания на пътувалите в него лица, установимо ли е кое от тях е било водач на МПС. В тази връзка са разпитвани и свидетели, които не са споделили спомен за обстоятелството кой е бил водача на автомобила,при потеглянето му от последното място на престой.Вещото лице от автотехническата експертиза е посочило за пряко неустановимо от обективни данни по делото обстоятелството кое лице е заемало предна лява седалка,т.е. е било водач на автомобила,но е мотивирало извод,че водачът на автомобила следва да е изпаднал от предната част на същия / предвид разцепването му при удара /, която е изхвърлена значително по-напред от задната,т.е. би следвало да е в по-непосредствена близост до тази част.В допълнително заключение вещото лице обосновава извод,че механизмът на ПТП и разположението на труповете след удара, както и нанесените увреждания върху спорните да са били водач на МПС пострадали – Ц. Т. и С. П. / безспорно намирали се в предната част на автомобила/, насочват към извода водач на превозното средство да е бил С. П..Съдебномедицинската експертиза от друга страна сочи,че травматичните увреждания не позволяват от медицинска гледна точка да се посочи категорично къде е седял Ц. Т.,респ.С. П..Но и това вещо лице е посочило местонахождението на трупа на С. П. – 6,71м.напред от мястото на удара – като косвено потвърждение,че същият е бил водач на автомобила.
За да уважи исковете,първоинстанционният съд е приел,че от съвкупния анализ на постановлението за прекратяване на наказателното производство / поради смъртта на установеното, виновно за настъпването на ПТП лице – С. П. / и заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, преценени поотделно и в съвкупност,се установява,че С. П. е бил водач на МПС и делинквент, по чиято изключителна вина е настъпило ПТП,в причинна връзка с което безспорно е смъртта на Ц. Т..
Въззивният съд е потвърдил решението,като е споделил разпределението на доказателствената тежест,указано и от първоинстанционния съд, а именно – че в тежест на ищците е било да установят настъпването на ПТП и виновното за това лице – водач на автомобила.Посочил е също,че когато не са оспорени,протоколът за оглед и протоколът за ПТП се ползват с материална доказателствена сила относно извършените от и пред съставилите ги длъжностни лица действия и техните изявления, приемайки че именно тези протоколи са източниците на информация,въз основа които са обосновани изводите на приетите по делото експертизи. При оспорването им,в качеството на официални свидетелстващи документи,съдът сочи,че тежестта за оборване установените с тях факти и обстоятелства е на оспорващата страна.Установени различни от сочените в протоколите факти, от страна на оспорващия доказателствената им стойност ответник,няма.Прието е,че предвид отдалечеността във времето,е невъзможно събиране на нови, преки доказателства за установяване на спорното обстоятелство,но няма пречка решението да се основе на съвкупността от косвени такива . Като косвени доказателства са коментирани заключенията на автотехническата и медицинската експертизи / основани на протоколите за оглед и за ПТП /,в изводите им за това,че механизмът на ПТП и разположението на трупа,съответно получените травми от наследодателя Ц. Т.,не изключват да е заемал предна дясна седалка в автомобила, както и механизмът на ПТП и разположението на трупа на С. П. не изключват същият да е бил водач на МПС,които изводи не противоречат на постановлението за прекратяване на наказателното производство,основанието за което прекратяване е именно смъртта на делинквента С. П..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Ползваните от вещи лица данни,с цел обосноваване на определен извод,които не кореспондират с обективни данни,приобщени по делото,представляват ли косвени доказателства и имат ли характер на годни такива?; 2/ Пълното и главно доказване,вкл. с косвени доказателства, не следва ли да се основава на обективни данни,черпени както от документи с материална доказателствена сила,така и от гласни доказателства?; 3/ При липса на преки доказателства, постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство съставлява ли косвено доказателство по смисъла на ГПК? Въз основа на възприетото мнение на прокурора относно наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство, допустимо ли е да се обосновават експертни заключения относно механизма на осъществяване на определено пътнотранспортно произшествие или относно качеството на определено лице – като пътник или водач?; 4/ Преценката на съвкупността на доказателствата не включва ли в себе си и обстоятелството има ли източника на данни,от който вещото лице черпи информация за да обоснове изводите си, обективен характер ? Всички въпроси са посочени като предпоставящи отговор от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без друга мотивировка на хипотезата.
Първият от въпросите е формулиран нелогично спрямо защитната позиция на ответника и кореспондиращи със същата касационни доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът твърди,че липсват установени,в документи с материална доказателствена сила, факти въз основа на които експертизите да мотивират извод ,че водач на МПС и делинквент е лицето С. П..Въпреки това, първият от въпросите включва като предпоставка наличие на годни доказателствени източници за такива факти, но несъобразени от вещите лица,вместо други, съобразени от тях, но неразполагащи с материална доказателствена сила.При това страната търси отговор на въпроса съставляват ли косвени доказателства именно неправилно съобразените от вещите лица документи, въпреки че характеристика на косвено доказателство съдът е предпоставил на самите заключения,въз основа на съобразени от вещите лица факти от протоколите за ПТП и за оглед, но без последните пряко да сочат лицето – водач на МПС.Така формулиран въпросът не кореспондира с фактологията на спора,тъй като различни от преценяваните от вещите лица документи,респ. други, конкретно визирани от ответника,като годни доказателствени средства, позволяващи безспорно установяване на делинквента, не са представяни и коментирани.Както първият, така и следващите въпроси обобщено целят отговор относно правилността на процесуалните действия на съда при кредитиране заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, в съответствие с чл.202 ГПК,на база на действителната доказателствена стойност на източниците,въз основа които са работили експертизите.Такива са протоколите за оглед и за ПТП.Придадената им от съда сила на официални свидетелстващи документи за определени обстоятелства не е предмет на касационен довод.При това касаторът не оспорва верността им на официални свидетелстващи документи в частта относно огледа на местопроизшествието и труповете на пострадалите,а очевидно отрича годността на фактите, за които протоколите имат доказателствена стойност на официални свидетелстващи документи, да обосноват безспорен извод за лицето – делинквент, като водач на катастрофиралия автомобил. Последното,обаче,вкл. съответствието на процесуалните действия на въззивния съд с разпоредбата на чл. 202 ГПК,а оттук и обосноваността на решението, би било предмет на проверка за правилността му,на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и в друга фаза на касационното производство.Доказателствена сила касаторът отрича единствено на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство,независимо от спецификата му – прекратяване поради смъртта на установения делинквент С. П..При касационни доводи за неправилност и обосноваността им с липсата на годни източници – независимо дали като доказателствено средство или с оглед съдържанието на установимите със същите факти,въпросите са нелогично формулирани относно отговор на въпроса съставляват ли,при това поотделно, а не в съвкупност,заключенията на експертизите и постановлението за прекратяване на наказателното производство косвени доказателства,установяващи пълно и главно спорното обстоятелство – водача на МПС.Преценката относно достатъчността на доказателствата, вкл. в качеството им на косвени такива за установяване на определен факт,е винаги конкретна,отчитаща както съдържанието на установявания факт,така и конкретните съобразени доказателства и доказателствената им стойност. Поради това и формулираните въпроси не удовлетворяват изискванията за правни и поради това,че еднозначен и общоважим отговор на същите, приложим за всяка хипотеза на спор относно установяване на факт чрез косвени доказателства,не би могъл да бъде даден.Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, то напълно необоснован е посочения само с формално цитиране на разпоредбата,допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи по-горе, изложението не сочи конкретната процесуалноправна норма / нито такава е чл.202 ГПК /,която и предвид непълно,неточно или противоречиво съдържание е предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика или въпреки непротиворечивото такова е налице нужда от преодоляването й, като неправилна,с оглед промени в обществените условия и / или законодателството.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 / 1002.2015 год. по гр.д.№ 3331/ 2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Й. Т. и Г. Т. разноски за настоящото производство в размер на 6 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :