О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 28.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2193/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И. – всички от [населено място], срещу въззивно решение № 134 от 16.06.2016 г., постановено по в. т. д. № 73/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 169 от 18.11.2015 г. по т. д. № 222/2014 г. на Окръжен съд – Плевен. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на [фирма] към Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И., произтичащо от договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2889/11.04.2006 г., анекс и допълнителни споразумения към него, в общ размер на 43 117 лв., от които 31 212.93 лв. – главница, и 11 445.20 лв. – договорни лихви за периода 10.05.2012 г. – 27.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2014 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1437/31.05.2014 г. по ч. гр. д. № 25.04/2014 г. на Плевенски районен съд; Признато е за недоказано извършеното по реда на чл.193, ал.1 ГПК оспорване на истинността на 6 бр. товарителници на куриерска фирма [фирма], с които са изпратени уведомления за предсрочната изискуемост на кредита; Осъдени са Х. И., Е. И. и Ц. И. да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] разноски за заповедното и за исковото производство.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания срещу изводите на въззивния съд за надлежно връчване на уведомленията за обявената от банката – кредитор предсрочна изискуемост на кредита като предпоставка за основателност на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Излагат се и доводи за недоказаност на иска по размер предвид заключението на счетоводната експертиза за извършено от банката едностранно увеличение на лихвения процент в противоречие с императивните правила на закона.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Плевен, с което е уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против Х. И., Е. И. и Ц. И. установителен иск, Апелативен съд – Велико Т. е приел за доказано, че банката – ищец има вземане към ответниците за сумата 43 117 лв., формирана като сбор от непогасена главница и договорни лихви по обявен за предсрочно изискуем договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2889/11.04.2006 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Отговорността на Х. И. и Е. И. за изпълнение на вземането е ангажирана в качествата им съответно на кредитополучател и на солидарен длъжник по договора за кредит, а отговорността на Ц. И. – в качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД, встъпил в задълженията на кредитополучателя с договор от 22.11.2010 г. Относно предсрочната изискуемост е направен извод, че банката – кредитор е превърнала кредита в предсрочно изискуем на основание чл.8, ал.1, т.1 от договора за кредит, считано от 27.03.2013 г., като последица от неплащане на дължимите погасителни вноски и лихви и че този факт е съобщен надлежно на ответниците – длъжници преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 30.05.2014 г.
Въззивният съд е преценил като неоснователни възраженията на ответниците, че не са уведомени редовно за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, и е приел за недоказано предприетото от тях оспорване на представените от ищеца 6 бр. товарителници на [фирма], с които са изпратени изходящите от банката уведомления за предсрочната изискуемост. За да се произнесе по оспорването на товарителниците, съдът е анализирал заключението на назначената от първата инстанция графологична експертиза и показанията на свидетелите Е. Г., К. М. и А. Петковска. След съвкупна преценка на експертното заключение и на свидетелските показания въззивният съд е достигнал до извод, че приложените към товарителниците уведомления са достигнали до знанието на ответниците, като три от товарителниците са връчени срещу подпис на един от ответниците, който се е намирал на посочения в договора адрес за кореспонденция и при получаване на уведомленията се е опитал да промени подписа си за получател при подписване на всяка от товарителниците, а другите три товарителници са връчени при условията на отказ, удостоверен от връчителя. В зависимост от посочения извод въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която е признато за недоказано извършеното по реда на чл.193 във вр. с чл.194 ГПК оспорване на товарителниците.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. След като съдът не възприема заключението на вещото лице, следва ли да излага съображения защо не възприема това заключение; 2. Следва ли служебно съдът да назначи експертиза, ако се съмнява в професионалната правилност на дадената експертиза; 3. Следва ли съдът да се произнесе по иска на оспорването, независимо от произнасянето по основния иск; 4. Следва ли съдът да приеме за доказана автентичността на оспорения документ, когато в заключението на вещото лице се съдържат данни, че подписът е имитиран, но не е установен като подпис на оспорващия”. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитирана задължителна практика на ВКС, а по четвъртия въпрос – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси не може да се допусне, тъй като въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните указания в тълкувателното решение, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В т.1 от съобразителната част на решението е разяснено, че правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда по предмета на спора, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Всички формулирани в изложението въпроси са насочени към опровергаване на правилността на изводите на въззивния съд за доказано по делото връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост на кредита на ответниците /сега касатори/. Въззивният съд е формирал извода си, че уведомленията са достигнали до знанието на ответниците, след преценка на заключението на почерковата експертиза, без да изразява съмнение относно компетентността на вещото лице и да констатира необходимост от назначаване на повторна или допълнителна експертиза за изследване на подписите в товарителниците. Дали заключението е възприето правилно и дали изградените върху него изводи са обосновани и законосъобразни са въпроси от значение за правилността на обжалваното решение, която не е предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК. Освен това за три от товарителниците съдът се е позовал на свидетелските показания, въз основа на които е приел, че макар да не носят подпис на получател, товарителниците следва да се счита за редовно връчени на ответниците при условията на отказ, а нито един от въпросите не е относим към този самостоятелен за изхода на делото решаващ извод.
Значението на посочените от касаторите въпроси за правилността на обжалваното решение е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, поради което не следва да се обсъждат поддържаните в изложението твърдения за наличие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 73/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 16.06.2016 г., постановено по в. т. д. № 73/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :