О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място] , 28,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№359/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №2077/27.07.2015г. по ч.гр.д.№2926/15г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 04.02.2015г. , постановено по т.д.№98/2012г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца З. [фирма],в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд,обусловили прекратяването на делото по предявения от страната иск по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ/отм.ред./.Страната счита, че с определението по чл.372 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да му даде указания да измени иска си съобразно измененията на разпоредбата с ДВ бр.20/2013г.,тъй като са касае до нередовност на исковата молба –несъответствие между обстоятелствена част и петитум,съобразно изменението,за което съдът следи служебно. Такива указания са му дадени едва с определението,с което съдът е отменил хода на устните състезания и те са изпълнени от него. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Ответната по жалбата страна [фирма] е възразила срещу нея с искане определението да не бъде допуснато до касационно обжалване и с твърдения за правилност на същото.
В атакуваното определение САС не е възприел мотива на КОС,че предприетото от ищеца изменение на предявения от него установителен иск в конститутивен е недопустимо,тъй като е направено след изтичането на преклузивния срок по чл.214 от ГПК /срока за депозиране на допълнителен отговор/,а предявеният първоначално като установителен иск е недопустим с оглед изменението на разпоредбата на чл.646 ал.2 т.12 от ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ поради липса на правен интерес.За да потвърди определението на КОС , САС е изложил свои мотиви,приемайки,че с молбата си от 12.11.2014г. ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да отстрани нередовностите в исковата молба / с оглед изменението на ТЗ/,като приведе петитума в съответствие с обстоятелствената й част.
В представеното към частната жалба изложение се поставя процесуално-правния въпрос “Следва ли при констатиране на нередовност на исковата молба съдът да укаже на ищеца своевременно да отстрани нередовностите като приведе в съответствие обстоятелствената част на исковата си молба към петитума?“,като се твърди решаването му от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитира се и се представя съдебна практика – определение №1074/30.11.12г. по ч.т.д.№151/12г. на ВКС второ т.о.,решение №98/16.04.2014г. по гр.д.№5788/2013г. на ВКС трето г.о.,решение №97/16.04.14г. по гр.д.№4814/13г. на ВКС трето г.о., определение №632/10.11.14г. по ч.гр.д.№5763/14г. на ВКС първо г.о. и решение №18/19.02.14г. по гр.д.№3359/13г. на ВКС трето г.о.,в които се приема,че съдът е служебно задължен при констатиране несъответствие между основанието и петитума на исковата молба да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняване на този недостатък.
Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение,тъй като липсва противоречие на мотивите на въззивния съд с посочената от частния жалбоподател съдебна практика.В тях съдът е взел предвид факта,че изпълнявайки служебното си задължение, първоинстанционният съд е дал указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изменението на ТЗ /новата редакция на чл.646 ал.2 т.1 /,но тези указания не са били изпълнени от ищеца,доколкото същият е изменил само петитума,без да изложи допълнителни обстоятелства, съответстващи на въведените с изменението нови предпоставки. Дадените с определението от 02.10.2014г. указания на КОС са достатъчно ясни,като липсва законоустановено задължение за него повторно да оставя без движение исковата молба с допълнителни указания.
Поради изложеното следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2077/27.07.2015г. по ч.гр.д.№2926/15г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.