О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 30.04.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3135 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 88 от 30.05.2019 год. по гр. д. № 71/2019 год. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото е потвърдил първоинстанционното решение № 51 от 27.06.2017 год. по гр. д. № 295/2016 год. на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен иска на М. Х. А. и Н. Ю. А., двамата от [населено място], [община] против Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. от същото село за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ реална част с площ 800 кв. м. от НПИ, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], целият с площ от 1 130 кв. м., и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху този имот, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, с който праводателите им са се снабдили по обстоятелствена проверка, в тази му част.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците М. Х. А. и Н. Ю. А., чрез пълномощника им адв. Г. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което искът им за собственост бъде уважен и им се присъдят направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че е налице противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, без да е формулиран конкретен працосуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения относно неизпълнение на указанията на ВКС при първата касация на въззивното решение при допускане на експертиза и такива по преценката на събраните свидетелски показания относно факта на съществуващата граница между двата съседни имота.
Ответниците Ш. Ю. Х. и А. Я. Х., чрез пълномощника им адв. М. Ч., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображения за липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. оспорват по същество жалбата. Претендират присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди отново първоинстанционното решение, с което предявеният иск за собственост на спорната реална част от описания имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че не е установено от събраните доказателства, в т. ч. и заключението на разширената техническа експертиза, че спорната площ от имота на ответниците е собственост на ищците. Твърдението на последните, че границата между двата съседни имота е представлявала малко дере /рекичка/ е останало недоказано и от допуснатата след отмяната при първата касация на въззивното решение тройна техническа експертиза. Вещите лица установяват съществуване на отводнителни канавки в източния край на имота на ответниците, направени изкуствено, поради което и съдът приел свидетелските показания за наличието на естествена граница за опровергани от заключението на експертизата. Дори и същите да се кредитират, от тях не се установява с точност местоположението на тази малка рекичка или дере, за да се направи извод за наличие на граница между два имота, както и да се установи спорната площ. Съдът отчел и обстоятелството, че имотът, описан в нотариалния акт на праводателите на ответниците № 55/2014 год. е предмет на геодезическо заснемане и нанесен за първи път през 2014 год. съгласно представената скица, като преди това липсват каквито и да е планове и заснемания, въз основа на които да може да се установи граница между два имота, както и площта на претендираната част от спорния имот.
С оглед на тези съображения изводът на съда за неоснователност на предявения иск за собственост е обоснован с преценка на събраните в първоначалното разглеждане на делото, както и при повторното такова след първата касация доказателства, като тази преценка не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Некредитирането на свидетелските показания в частта им относно наличието на рекичка, дере, като естествена граница между два отделни имота е обосновано с установената от назначената тройна техническа експертиза липса на такава в спорния имот на ответниците. Доводите на касаторите в изложението представляват оплаквания за неправилност на този извод на съда, обусловен от направената от съда съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съгласно дадените при първата касация указания за изясняване на делото относно факта дали в имота на ответниците попада малко дере с оглед наличие на противоречие в събраните при първото разглеждане на делото доказателства. Спорът относно този факт – дали има естествена граница или не, не може да се обсъжда и да се разрешава в настоящето производство, което има друг предмет, а именно – произнасяне по наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Такива не са налице, тъй като на първо място касаторите не са формулирали изрично материалноправни или процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на делото значение. Такъв въпрос не може да се изведе и конкретизира и въз основа на оплакванията в жалбата, които представляват по същността си доводи за неправилност поради релевираните, вкл. и в приложеното изложение, процесуални нарушения относно предмета на допуснатата тройна техническа експертиза и преценката на доказателствата. Същите не са предмет на настоящето производство, тъй като не могат да обосноват наличие на общата предпоставка – процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, за да се преценява и противоречие със сочената съдебна практика. Още повече, че произнасянето при противоречие с ТР № 1/2013 год., т. 3 на ОСГТК на ВКС е било основание за допускане на касационното обжалване при първата касация, и не е налице при новото разглеждане на делото с оглед извършените процесуални действия на съда съгласно дадените му указания при отмяната. А доводите по правилността на направения извод по съществото на спора не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Поради липсата на поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и тези по ал. 2 ГПК, при които съдът служебно следва да се произнесе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед този изход на настоящето производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на направените такива за заплатеното адвокатско възнаграждение от по 600 лв. съгласно представените договори за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 88 от 30.05.2019 год. по гр. д. № 71/2019 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд по подадената от М. Х. А. и Н. Ю. А., чрез пълномощника им адв. Г. Б., касационна жалба.
Осъжда М. Х. А., ЕГН [ЕГН] и Н. Ю. А., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община] да заплатят на Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. от същото село направените разноски в размер на по 600 лв. /шестотин лева/ на всеки от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: