О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№199
София, 03.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3443 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№2273 от 21.06.2016г., подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. К. Р., против определение №2910 от 01.06.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.ч.гр.д.№363/2016г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба против определение №12 от 13.04.2016г. на Съдията по вписванията към РС-Разлог, с което е отказано вписване на заявление за прекратяване на договор за наем на недвижим имот.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя следният въпрос /цитирам/:
„Как да бъдат защитени правата на собственик, отдал имота си под наем за десетгодишен период с договор за наем, след изтичане срока на договора за наем, предвид факта, че съгласно законовата разпоредба договорът за наем следва задължително да бъде вписан, но няма ред, по който вписването да бъде заличено след прекратяване на договора, поради изтичане на срока му.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В случая, представеният от жалбоподателя за вписване акт-„заявление за прекратяване на договор за наем на недвижим имот“-не подлежи на вписване, тъй като вписването му не е предвидено в чл.4 от Правилника за вписванията или в друг специален закон съгласно чл.4, б. „л“ Правилника, както е прието в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. От друга страна, по същността си представеният акт представлява едностранно изявление за извънсъдебно разваляне на договор за наем.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираният от жалбоподателя като правен въпрос в изложението към частната касационна жалба е неотносим, тъй като същият не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираният въпрос по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2910 от 01.06.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.ч.гр.д.№363/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: