4
Определение на Върховен касационен съд стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 06.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3251 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] за отмяна на постановление от 10.10.2013 г. по изп.д. № 20137800400430 на основание чл.510 ГПК, с което частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. Л. е възложил на „Ториър П. Л.” вземане на длъжника [фирма], прието в производството по несъстоятелност на [фирма] в размер на 50 700 012.36 лв., вземането е възложено за сумата 7100 лв. Молителят твърди, че за постановлението е узнал след справка по т.д. № 730/2014 г. на Шуменски окръжен съд и в резултат на запитване до ЧСИ по изп.д. № 20137800400430 – получено писмо от ЧСИ с изх. № 2033/11.03.2014 г. Твърди, че има особен залог върху възложеното вземане, вписан в централния регистър на особените залози – ЦРОЗ /представен договор за особен залог между банката и [фирма] като залогодател/. Счита, че банката има качество да бъде присъединен по право взискател в изп.д. на основание чл.459 ал.2 ГПК като заложен кредитор. ЦРОЗ е публичен регистър, но ЧСИ не е предприел действия да уведоми банката, че има право на взискател по изп.д. и по този начин е нарушил правата на банката, лишил я от възможност да участва в изпълнителните действия, в резултат на което банката нито е могла да се удовлетвори от осребреното имущество, нито да оспорва действията на ЧСИ и другите участници нарушили интересите й, поради което и на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК молителят иска отмяна на постановлението на ЧСИ от 10.10.2013 г. Подробни съображения излага в писмено становище, представено в о.з. от 26.03.2015 г. и допълнително такова от 09.04.2015 г.
Ответните страни по молбата: [фирма] не взима становище по молбата; Ч. А. А. и [фирма] поддържат становище за основателност на молбата; „Ториър П. Л.” поддържа становище за недопустимост на подадената молба като просрочена, с оглед узнаването от молителя за постановлението, чиято отмяна се иска на проведеното събрание на кредиторите по несъстоятелността на [фирма] на 11.10.2013 г., на което е присъствал представител на молителя. Поддържа, че придобитото вземане от него е без тежести, към момента на издаване на постановлението не е имало вписано пристъпване към изпълнение и заложеното имущество не е било в разпореждане на залогоприемателя. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена на 11.04.2014 г. – след изтичане на установения от законодателя в чл.305 ал.1 т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок за упражняване на процесуалното потестативно правомощие на страната на отмяна, който срок тече от деня на узнаване на решението, в настоящия случай постановление за възлагане на ЧСИ. Изп.д. № 20137800400430 е образувано по молба на [фирма] въз основа на изпълнителен лист, по който [фирма], Ч. А. А. и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят сумата 1 049 000 евро. По молба на [фирма], представен договор за прехвърляне на вземане между банката и „Ториър П. Л.” и уведомления по чл.99 ал.1 ЗЗД до длъжниците ЧСИ е уведомен, че новият кредитор по изп.д. е „Ториър П. Л.”. По искане от „Ториър П. Л.” на основание чл.510 ГПК е издадено постановление от 10.10.2013 г. – предмет на молбата за отмяна, с което му е възложено като даване вместо плащане запорираното вземане по друго изп.д. № 368/2010 г. на ЧСИ на длъжника [фирма] като кредитор с предявено и прието вземане от синдика на [фирма] в размер на 50700012.36 лв. Вземането е с оценка 0.00 лв. по експертиза и се възлага за 7100 лв. На 11.10.2013 г. е проведено събрание на кредиторите на [фирма], за което е открито производство по несъстоятелност – приложен протокол от същата дата по т.д. № 14/2011 г. по описа на Търговищки окръжен съд, на което са присъствали представители и на молителя [фирма] – К. Й. /мениджър в Управление „Необслужвани кредити”/, и на „Ториър П. Л.” /адвокати З. и Зарева/. С оглед оспореното участие на „Ториър П. Л.” в събранието, след обсъждане доводите за и против това участие и подробно изложение относно образуваните изпълнителни дела, включително процесното изп.д. № 20137800400430 и представените доказателства в него във връзка с извършената цесия и молба от „Ториър П. Л.”, въз основа на която е издадено постановление на основание чл.510 ГПК за възлагане като даване вместо плащане на „Ториър П. Л.” запорираното в полза на цедента [фирма] вземане на длъжника [фирма] в размер на 50700012.36 лв. – стр. 169 по делото, съдът е допуснал участието на „Ториър П. Л.” на събранието. Изложеното в този протокол относно извършената цесия и издадено постановление на основание чл.510 ГПК, с което е възложено като даване вместо плащане на „Ториър П. Л.” запорираното вземане на [фирма] като кредитор с предявено и прието вземане от синдика Г. К. на [фирма] – предмет на молбата за отмяна, съвпада с приложеното от самия молител писмо от 11.03.2014 г. от ЧСИ В. Л. относно питането на молителя по изп.д. № 20137800400430. Доколкото самият молител свързва узнаването за наличие на постановление на ЧСИ от 10.10.2013 г. по изп.д. № 20137800400430 по чл.510 ГПК с писмото от 11.03.2014 г. от ЧСИ В. Л., има всички основания да се приеме, че от У. Б.” АД е налице узнаване за същите факти, изложени и в протокола от 11.10.2013 г. от събранието на кредиторите на [фирма] на което е присъствал представител на [фирма]. Молбата за отмяна е подадена на 11.04.2014 г. – след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Правото да се иска отмяна е ограничено със срок, който е преклузивен. Ето защо подадената молба от У. Б.” АД е процесуално недопустима. Следва да се отмени определението за даване ход по същество от о.з. и молбата се остави без разглеждане.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни по молбата – ответникът „Ториър П. Л.” не е направил искане за присъждане на такива, а Ч. А. А. и [фирма] поддържат становище за основателност на молбата.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от 26.03.2015 г. за даване ход по същество по т.д. № 3251/2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на постановление на ЧСИ В. Л., рег. № 780 и район на действие СГС от 10.10.2013 г. по изп.д. № 20137800400430 за възлагане като даване вместо плащане на основание чл.510 ГПК на „Ториър П. Л.” запорираното вземане на длъжника [фирма] в качеството му на кредитор с предявено и прието вземане по списък на предявени и приети от синдика Г. К. вземания на кредиторите на [фирма] по т.д. № 14/2011 г. на Окръжен съд град Търговище в размер на 50700012.36 лв. Вземането е с оценка 0.00 лв., съгласно оценителна експертиза и се възлага за сумата 7100 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.