Определение №199 от 7.4.2014 по ч.пр. дело №1288/1288 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 199
София, 07.04.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1288/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Ц. О. чрез адвокат С. М., срещу определение № 17839 от 30.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8340/2013 г. на Софийския градски съд, с което без разглеждане е оставена частна жалба срещу определение от 21.02.2013 г. по гр. д. № 32259/2012 г. на Софийския районен съд за отказ да бъдат включени в делбената маса и други имоти по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменено като неправилен, тъй като броят на имотите, съсобствеността върху които ще бъде прекратена чрез делба, ще се отрази върху способа, по който тя ще бъде извършена.
Ответникът по частната жалба Г. Н. К. я счита за недопустима, а по същество – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което разполага с право на жалба като ответник по иска за делба, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд приел, че определението, с което се отказва включване в делбената маса и на други имоти, не е от категорията на тези, визирани в чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, според който обжалваеми са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение не попада в тези хипотези. Следва да се има предвид и това, че всеки съсобственик може да предяви иск за делба на съсобствени имоти, по който да се образува друго дело, и ако са налице законовите предпоставки, делбените дела могат да бъдат съединени за общо разглеждане с цел да се издаде общо решение по извършване на делбата.
Обжалваното определение е правилно, а подадена срещу него частна жалба е неоснователна.
С оставената без разглеждане частна жалба е атакувано необжалваемо определение на въззивен съд, постановено по чл. 341, ал. 2 ГПК. Процесуалният закон не е предвидил обжалваемост на посочените определения, същите не са и преграждащи за развитието на делото пред надлежния съд. В този смисъл е цитираната в обжалваното определение съдебна практика на ВКС, както и в определение № 344 от 12.07.2011 г. по ч. гр. д. № 171/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 220 от 03.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2150/2013 г. на ВКС, III-то г. о. Настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., споделя тази, а не посочената в особеното мнение съдебна практика, като счита, че производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка, или когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. В хипотезата, пред която страните са изправени, такъв способ не е предвиден; не е и налице преграждане развитието на делото – начинът на извършване на делбата /във връзка с който жалбоподателят обосновава допустимост на обжалването на отказа да се включат и други имоти в делбената маса/ е предмет на втората фаза, докато искането по чл. 341, ал. 2 ГПК касае първата фаза на делбеното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 17839 от 30.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8340/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top