О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 08.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 969 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.05.2012г. по гр.д.№582/2012г., с което ОС Пловдив е отхвърлил искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 86 ЗЗД.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът М. Т. Н. в писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от [фирма] против М. Т. иск за заплащане на сумата от 7480,02 лв. – стойност на допълнително начислена на същата ел.енергия във връзка с нарушение, констатирано с констативен протокол № 3352/07.10.2002 г., ведно със законните лихви върху същата, считано от 12.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и иска за заплащане на сумата от 7280,78 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената главница в размер на законните лихви върху същата за периода от 11.12.2002 г. до 12.05.2010 г.
Прието е за установено, че във връзка с установяване дължимостта на исковите суми пред първата инстанция са представени три броя данъчни фактури и според заключението на вещото лице, фактурите са издадени поради допълнително начислена ел.енергия за задълженията на потребителя М. Т. поради нарушение, констатирано с протокол № 003352/07.10.2002 г. Съдът е изложил съображения за това, че в случая дори и да се приеме, че ответницата е дължала стойността на така доначислената ел.енергия в тези фактури, то това и задължение е било изискуемо към 23.11.2002 г. и тъй като исковата молба е постъпила в съда на 12.07.2010 г., то към който момент вземането вече е погасено по давност. Прието е, че поради липсата на главно задължение не е налице и акцесорно задължение за заплащане на лихви.
При тези данни съдът е счел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС за това, може ли да се направи валидно възражение за погасяване на едно вземане по давност за първи път във въззивния съд. Представя решение от 17.06.2011г. т.д.№682/2010г., ІІ то. на ВКС, в което е прието, че не може да се направи такова след отговора на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като същият не е от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В конкретния случай възражението за давност е направено своевременно – в отговора на исковата молба, т.е. в съответствие и с посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, какъвто не е конкретния случай.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 29.05.2012г. по гр.д.№582/2012г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: