О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199
гр.София, 08.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1455 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 27/ 29.01.2018 г. по гр. д. № 4840/ 2017 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК е оставил без разглеждане молбата на М. А. М. за отмяна при основанието от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила определение № 570/ 20.06.2013 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 2509/ 2013 г. на Русенски районен съд поради отказ от иска (чл. 233 ГПК).
Определението се обжалва от М. А. М., а искането да бъде отменено е обосновано с довода за грешно прилагане на чл. 305, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК.
Ответникът по приключилото дело Г. Т. Д., ответник и по молбата, възразява, че определението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Определението прегражда по-нататъшното развитие на производството по реда на глава Х. ГПК, а искането е за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК (т. 6 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС). Налице е надлежна процесуална легитимация. Жалбоподател е лицето, иницирало производството по извънредния способ за контрол. Спазен е срокът по чл. 275 ГПК. Разглеждането на частната жалба е в компетентността на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК жалбоподателят е обосновал с твърденията, че го осъществява осъдителната присъда № 161/ 08.12.2016 г. по нохд № 1942/ 2016 г. на Русенски районен съд, с която Ф. Е. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като изпълнителното деяние е осъществено чрез уговарянето на М. А. М. да сключи с Г. Т. Д. договор за дарение на недвижим имот по н.а. № 139/ 12.03.2013 г.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че по приключилото наказателно производство молителят М. А. М. е участвал в качеството на частен обвинител, присъдата е влязла в сила на 07.04.2017 г., поради което тази е началната дата за 3-месечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК. Достигнал е до извода, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК е просрочена, защото е подадена по пощата на 05.10.2017 г., т. е. след изтичане на законния 3-месечен срок. При това положение е намерил за ненужно да разсъждава за възможно най-дългия срок, предвиден в закона (1-годишният от влизане в сила на осъдителната присъда), приемайки, че той е от значение за хипотеза, различна от настоящата, – когато срокът по чл. 305, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК започва да тече от узнаването на присъдата. Приел е, да се прилага за онези (различни) случаи, при които лицето, подало молбата за отмяна при основанието от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е нямал качеството на страна по наказателното дело. В конкретният случай, М. А. М. е бил частен обвинител, имал е това качество (арг. от чл. 253, т. 3, пр. 2 НПК), а за допустимостта на неговото искане до ВКС от значение е само 3-месечния срок, който е започнал да тече от датата на влизане на присъдата в сила.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първо, правилно е тълкуване на чл. 305, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК, извършеното от предходния състав на Върховния касационен съд. Първата хипотеза на разпоредбата визира решението по чл. 124, ал. 5 ГПК, а втората хипотеза – осъдителната присъда. Решението по чл. 124, ал. 5 ГПК се постановява по искане на страната, която е обосновала своя правен интерес от възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение, за което е от значение престъпното обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. За нея 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК започва да тече от датата, на която решението по чл. 124, ал. 5 ГПК е влязло в сила. Същото е и началото на срока, когато присъдата е постановена при участието на молителя като страна по приключилото наказателно дело. Случаите са сходни, а действителната воля е да ги реши еднозначно. Следователно датата на узнаване на постановената присъда е без значение за началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, тогава когато молителят е имал качеството на страна в наказателното производство. За него, тримесечният срок започва да тече (също) от влизане в сила на присъдата, узнаването на съдебния акт е без значение, а максималният 1-годишен не се прилага.
Второ, определението е правилно и по втора група съображения. Предмет на молбата за отмяна е определение за прекратяване на производството поради отказ от иска по гр.д. № 2509/ 2013 г. на Русенски районен съд. Чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, приложена съответно, признава право на отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който определението е основано или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с прекратяването на делото. Следователно осъдителната присъда за измамата, извършена чрез сключения договор за дарение по н.а. № 139/ 12.03.2013 г., с която молителят е обосновал своето искане за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, от обективна страна е негодна да осъществи никоя от визираните хипотези. Недопустима е молба за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое от сочените основания от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество (т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. А. М. срещу определение № 27/ 29.01.2018 г. по гр.д. № 4840/ 2017 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.