О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1340/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 5369 от 20.07.15г., постановено по гр.д.№ 15715/13г. на Софийския градски съд, ІVд състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 03.10.13г., постановено по гр.д.№ 15505/13г. (в решението погрешно е посочено гр.д. № 15503/13 г.) на Софийския районен съд, 62 с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба на л.а. марка Нисан, модел Примера, с ДК [рег.номер на МПС] между А. Х. Г. и М. Д. Г. при равни квоти и вместо него е отхвърлил иска за делба на автомобила.
Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Х. Г. против М. Д. Г. иск за делба на л.а. марка БМВ, модел 320 D, с ДК [рег.номер на МПС] .
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 18.04.2003г., е прекратен с развод на 29..02.2011г. с решение по гр.д.№ 6809/10г. на СРС, 81 с-в, както и че същите се намират в окончателна фактическа раздяла от началото на 2008г., когато ищецът е напуснал семейното жилище. По отношение на лекия автомобил Нисан е прието,че същият е придобит от двамата през 2006г. но с оглед възраженията на ответницата по делото не е установено автомобилът да е наличен /съществува/към момента на предявяване на иска за делба и в чие държане се намира, а относно втория автомобил е прието, че е придобит от ответницата с договор за покупко-продажба от 22.05.2009г., т.е. по време на брака, но след настъпилата трайна и окончателна фактическа раздяла на страните, поради което презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./ е оборена и е нейна индивидуална собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК въпросите: 1. Същата правна сила ли има решение, постановено от брачен съд в производство по чл.330 ГПК и по реда на чл.50, вр. с чл.51 СК като останалите решения, постановени в обикновено исково производство и прилагат ли се разпоредбите на чл.297, 298 и 299 по отношение на това решение; 2. С влизането в законна сила на решение, постановено от брачен съд в производство по чл.330 ГПК и по реда на чл.50, вр. с чл.51 СК, настъпва ли като последица трансформация на съществуващата съпружеска имуществена общност между съпрузите в обикновена съсобственост; 3. задължително ли е за страните по настоящото дело и делбения съд решение, постановено от брачен съд в производство по чл.330 ГПК и по реда на чл.50, вр. с чл.51 СК в частта му, в която е одобрено споразумението между страните, че придобит по време на брака лек автомобил остава в обикновена съсобственост помежду им и 4. При наличието на безспорен между страните факт /предвид собствените им твърдения/ в правомощията на въззивния съд включено ли е правото да възприеме за доказано от фактическа страна различно обстоятелство и ако не, представлява ли това съществено процесуално нарушение.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС не може да допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от посочения касатора, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на въззивното решение, респ. не може да извежда този въпрос от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по третия посочен по-горе въпрос и поставените във връзка с него първи два въпроса във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като решаващият съд не е обсъждал в мотивите към решенето си постигнато между страните по делото споразумение при прекратяването на брака, одобрено от брачния съд, респ. неговото съдържание и значението му за изхода по настоящото дело. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това представената във връзка с тях задължителна и незадължителна практика на ВКС и ВС не се отнася за тях. При необсъждане на доводи на страната и събрани доказателства относно релевантните за спора факти поставеният процесуалноправен въпрос би следвало да е друг, доколкото проверяващата, а не решаваща дейност на ВКС при касационното обжалване изключва правомощия за самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и установяване на фактическа обстановка, различна от възприетата от въззивния съд.
Последният въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че по делото не е имало спор между страните, че фактическата им раздяла е настъпила от началото на 2009г., а не от началото на 2008г., както е приел въззивният съд, поради което същият не обуславя изхода на спора и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като и в двете хипотези правните изводи на съда за неснователност на предявения иск за делба на втория автомобил поради липсата на съсобственост пак биха били същите, доколкото и в този случай същият е придобит от ответницата повече от четири месеца след настъпила между страните трайна и окончателна фактическа раздяла. Според съдебната практика в тази хипотеза в тежест на касатора е било да установи влагането на семейни средства при придобиването му.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 5369 от 20.07.15г., постановено по гр.д.№ 15715/13г. на Софийския градски съд, ІVд състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: