О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 09.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 109 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Г. П. с адрес в [населено място], обл. С. З., против определение № 689 от 28 ноември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 655 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което частната жалба на С. П. срещу определение № 1014 от 26 юли 2011 г. по ч.гр.д. № 671 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2011 г., е оставена без разглеждане.
В жалбата се сочи, че се иска служебен адвокат не само като процесуален представител, а и да отстрани нередностите ако има такива и да подготви делото за открито съдебно заседание, както и че иска да бъде отменена сумата по иска й от 5 хиляди лева на 15 хиляди лева. Допълнително се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото своевременно частната жалбоподателка била пояснила, че материалният й интерес – щета от недобросъвестна експертиза на вещо лице, е в размер на 15 хиляди лева; това обстоятелство трябва да се възприеме като новонастъпило и да се дадат указания за правилно решаване на делото на по-долустоящия съд. С трета молба се иска освобождаване от държавна такса върху сумата от 15 хиляди лева.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение съставът на касационния съд приел, че ГПК урежда като двуинстанционно производството по обжалване на прекратителните определения тогава, когато същите са постановени по искове с цена до 5000 лева по граждански спорове; не подлежат на касационно обжалване пред ВКС онези въззивни определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване, предвид ниската цена на исковете, а обжалваното въззивно определение попада в тази хипотеза.
Относимите обстоятелства са следните:
Частната жалбоподателка предявила иск по реда на чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лева и лихвите върху сумата. С определение № 1371 от 8 април 2011 г. по гр.д. № 185 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2010 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото, тъй като с депозираната нова искова молба не били отстранени констатираните недостатъци – не е посочено ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава отправеното до съда искане и по които съдът трябва да се произнесе; не е налице яснота срещу кого ищцата насочва иска си, тъй като в обстоятелствената част ищцата посочвала солидарна отговорност; не е налице яснота и по отношение на ответника с оглед доводите за отговорност по реда на ЗОДОВ. С определение № 1014 от 26 юли 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 671 по описа на окръжния съд в Плевен за 2011 г. определението на първоинстанционния съд било потвърдено с мотива, че ищцата посочила ответник и обща цена на иска, но изложените в молбата обстоятелства били изцяло неясни, липсвал петитум и не била внесена държавна такса; от наведените доводи за солидарна отговорност се пораждало съмнение за ответната страна в процеса – дали искът е насочен само срещу посочения ответник или и срещу друго лице; в частната жалба не били наведени доводи за отстраняване на нередовностите по подадената искова молба. Частната касационна жалба на П. била оставена без разглеждане с атакуваното определение на състав на четвърто гражданско отделение на ВКС.
Частната жалба е неоснователна.
Според правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21 декември 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, а чл. 274, ал. 4 ГПК разпорежда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване (изменението е от същата дата, както това по чл. 280, ал. 2 ГПК). В случая прекратителното определение на първоинстанционния съд е по дело с цена на иска 5000 лева, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Обстоятелството, че едва при атакуване на определението на касационния съд частната жалбоподателка е посочила, че претендира обезщетение не от 5000 лева, а от 15 хиляди лева, не променя извода за недопустимост на касационното обжалване. В частната касационна жалба вх. № 7481 от 9 август 2011 г., както и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване с вх. № 8897 от 10 октомври 2011 г., изрично се посочва, че цената на иска е 5000 лева претенция за имуществени и неимуществени вреди и лихви за забава за целия период от изготвяне на заключението на вещото лице д-р Н. до окончателното свършване на делото. Следователно напълно основателно съставът на касационния съд приел, че е приложимо правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, съобразно заявеното искане. Изменение на размера на предявения иск във фазата по обжалване на определението на касационния съд по недопустима частна касационна жалба, е процесуално невъзможно. Ето защо, независимо от фактическия интерес на частната жалбоподателка от разглеждането на спора й от съда, атакуваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 689 от 28 ноември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 655 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: