О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София,11.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1638 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 12.03.2009 година по гр.д. № 2284/2008 година са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ, предявени от Е. Ю. Ц. от гр. В. против Н. а. за п. , гр. С.. В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор, ищцата Е. Ю. Ц. е работела на длъжност “главен данъчен инспектор” в Т. данъчна дирекция, гр. В. към Н. а. за приходите. Със заповеди № 166 и № 167 от 21.05.2005 година, служителката е била уволнена дисциплинарно за допуснати нарушения в производства по възстановяване на данъчни кредите на ЕООД “К” и ЕООД “П” – нарушения, констатирани при извършена проверка от отдел “И” при Главна данъчна дирекция. Прието е, че извършването на констатираните нарушения не е доказано; че не е доказано неправилно разпоредено връщане на ДДС, нито допуснати от служителката пропуски в производствата по възстановяване на данъчен кредит, поради което дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, а предявеният иск за отмяна на уволнението е уважен като основателен. С оглед обусловения им характер и доказателствата, че прекратеният трудов договор е за неопределено време, а след прекратяването му служителката не е работила по друго трудово правоотношение, като основателни са уважени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. а. по приходите. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът следва ли съдът да извърши преценка на всички доказателства по делото, както и да направи обосновани констатации относно фактите, относими към спорното право са обуславящи изхода на делото и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. Ю. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2284/2008 година.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за начина на изграждане на фактическите изводи на съда и може ли съдът да възприеме фактически изводи, различни от тези, които следват от доказателствата по делото. Въпросът е свързан с обосноваността на всеки съдебен акт, но относно изискванията за обоснованост на съдебното решение съществува трайна съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. Допускането на касационно обжалване по причина на необоснованост на решението изисква касаторът да е посочил кой обуславящ изводите на съда по фактите въпрос е разрешен в противоречие с логическите, научни и опитни правила; кое съждение не отразява закономерностите и типичните връзки между явленията; обусловило ли е това становище по фактите неправилно приложение на конкретна правна норма и защо разрешаването на този въпрос би се явило от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, което не е сторено от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за точното приложение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК (чл. 188, ал.2 ГПК (отм.). Налице е трайно установена практика относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение; да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Именно в съответствие с установената практика по приложението на чл. 188, ал.2 ГПК (отм.) и чл. 127, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд е формирал изводите си, че извършването на дисциплинарните нарушение не е установено; че работодателят не е представил каквито и да е доказателства, установяващи, че служителката е допуснала пропуски в производствата по възстановяване на данъчен кредит, в т.ч., докладът на отдел “И”, чиито констатации са послужили за налагане на дисциплинарното наказание; че не е представена и дисциплинарна преписка вх. № 93-00 1141/2004/7.2.2005 г., както и че от представените ревизионни актове № 668 от 10.03.2004 г. и № 194 от 25.05.2004 г. не могат да бъдат установени визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2009 година с адвокат Е от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2009 година по гр.д. № 2284/2008 година на Софийски градски съд, ІІ “Д” въззивен състав, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. а. за п. , гр. С. да заплати на Е. Ю. Ц. от гр. В., ЕГН ********** сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: