О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 16.03.2009година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4942/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. В. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 201 от 18.07.2008г. по гр.д. № 1315/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, изпълнени са изискванията на чл. 284 ал.2 и 3 ал.1 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът „Д” ЕООД гр. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е недопустима, защото не са налице основанията по чл.280 ГПК, изложени са и съображения за нейната неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като обсъди доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението от 17.01.2007г. по гр.д. № 10922/2005г. на СРС, 75 състав частично и е отхвърлил исковете на К. В. С. против „Д” ЕООД с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на К. В. С. на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ е законосъобразно, защото е доказано неявяването му на работа за повече от два последователни дни в периода от 19.08.2005г. до 19.10.2005г.без да му е бил разрешен отпуск, което представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, даващо право на работодателят да наложи дисциплинарно наказание уволнение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че касационната жалба е допустима, тъй като касае въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , доколкото е налице случай на липса на писмен документ, който е в държане на едната страна и тя отрича неговото съществуване с цел да спечели правния спор. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато за решаването на спора е приложима правна норма, която е неясна или непълна и се налага разкриване на точното й съдържание чрез тълкуване. В разглеждания случай формулираният въпрос се отнася до доказването на твърдян изгоден за ищеца факт т.е. касае фактическото изясняване на спора, което е извън предмета на проверката за допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ал.1 ГПК. Освен това решаващият извод на съда, за да приеме, че уволнението е законно не е само липсата на писмена заповед за разрешаване на отпуск, съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства и в рамките на правомощието си по чл.188 ал.1 ГПК /отм./ да преценява достоверността на показанията на свидетелите е приел, че не е доказано твърдението за устна уговорка с работодателя. С оглед на изложеното, въпросът , който се поставя в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е съществен за изхода на делото и не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на К. В. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 201 от 18.07.2008г. по гр.д. № 1315/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: