ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 199
София, 15.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 13 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 204-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. с. тотализатор”ДП-г. София/БСТ/ срещу въззивното решение от 28.11.08г. по г.д. №1662/08г. на АС-г. София,т.отд.,VІ-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.04.08г. по т.д. №459/05г. на СГС, VІ-то т.отд., 9-ти с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила.
В съответствие с изискванията на чл.284 ал.3 т.3 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което прилага решение №891/7.06.02г на ВКС-ІV-то г.отд. Развива съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и не е допуснал поисканите от касатора-ищец по делото маркетингова и пипълметрична експертизи, които биха разкрили причинно следствената връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди.
Касаторът не е посочил материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Ответникът “Г”ООД-г. София в представеното по делото възражение поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение от 28.11.08г. по г.д. №1662/08г. на АС-г. София,т.отд.,VІ-ти с-в, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Основното оплакване, релевирано в касационната жалба е за неправилност на обжалваното решение. В производството по чл.288 ГПК липсва процесуален способ за разглеждане на релевираните от касатора отменителни основания за касационно обжалване, визирани в чл.281 ГПК, в т.ч. необоснованост на обжалваното решение, който порок се сочи от касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се изтъкне, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са били обективирани в приложените по делото писмени доказателства.
Предмет на делото са предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от БСТ за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от противоправно поведение на “Г”ООД-г. София поради излъчено на 16.03.05г. предаване по Нова телевизия “Г”. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че чрез едностранчиво и превратно представяне на фактите в част от посоченото предаване, а именно неизплащане на печалба на фиш № 7* принадлежащ на Д. П. С. , който е направил оплакване в този смисъл е внушено на зрителите на предаването пряко и по косвен път представата за извършено нарушение и незаконосъобразни действия от страна на БСТ по отношение на Д. С. , познал 5 числа в играта 5 от 35 в тираж № 6 от 2005 год.
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на първата инстанция за неоснователност на така предявените искове въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника по иска.
ВКС-ТК намира, че в случая не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното от касатора решение на ВКС разглежда фактическия състав на непозволеното увреждане. В разглеждания случай поведението на ответника по иска “Г”ООД-г. София е в точно съответствие с изискванията на чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, в който е прокламиран принципа за свобода на словото. Този принцип се изразява в това че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не е абсолютно, а е ограничено в упражняването му превратно чрез накърняване доброто име другиму-чл.39 ал.2 от Конституцията на РБ. Принципа, установен в конституционната норма на чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ е намерил законова регламентация в чл.11 ЗРТ, според който всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио-телевизионни предавания.
В конкретния случай в процесното предаване е изразено именно такова мнение по повод направено конкретно оплакване от Д. С. , познал 5 числа в играта 5 от 35 в тираж № 6 от 2005 год. комуто не е била изплатена полагащата се печалба въпреки, че фиш №755420683 е бил надлежно регистриран от компютърната система.
Ето защо може да се направи извода, че не е доказана противоправност в поведението на ответника, а така също и условието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съществения материално правен въпрос да е разрешен в отклонение от задължителната или трайната практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на касатора във връзка с поддържаното в евентуалност основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Произнасянето по наличието на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност от въззивният съд е било необходимо поради тяхната взаимна обусловеност и то почива на събраните по делото доказателства като формулираните изводи са в точно съответствие със закона и трайно установената практика на съдилищата, поради което тук не са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че въпросите за причинната връзка и вината са елементи от фактическия състав на деликта, от който черпи правното си основание иска, поради което те са функционално свързани с другия елемент от този фактически състав-противоправността на деянието, поради което произнасянето по тях от въззивният съд не е нарушение на чл.208 ал.2 ГПК/отм./ както неправилно се поддържа от касатора.
Предвид горното ВКС-ТК намира, че в случая не е налице съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който е разрешен от въззивният съд в отклонение от практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.11.08г. по г.д. №1662/08г. на АС-г. София,т.отд.,VІ-ти с-в
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: